Стивън Кинг
Под купола (116)

2.

Онези, които бяха наблюдавали неуспешния опит на военновъздушните сили да пробият невидимата преграда на Купола, напуснаха „Дипърс“ точно по начина, както Барби си беше представял — бавно, с наведени глави и без да говорят много-много. Някои вървяха със скръстени пред гърдите си ръце, а други плачеха. Три полицейски коли бяха спрени напряко на шосето пред заведението и половин дузина ченгета стояха, облегнати на тях, готови да се намесят и при най-малкия признак на безредици. Обаче безредици нямаше.

Зелената шерифска кола бе паркирана малко по-нататък, пред смесения магазин на Брауни (на чиято витрина висеше табела с разкривен надпис: „ЗАТВОРЕНО, ДОКАТО «СВОБОДАТА» НЕ ПОЗВОЛИ ДОСТАВКАТА НА ПРЕСНИ ПРОДУКТИ!“). Питър Рандолф и Джим Рени седяха в колата и наблюдаваха разотиващите се.

— Е — заяви самодоволно Големия Джим, — надявам се, че са щастливи.

Шерифът го изгледа учудено.

— Ти не искаше ли да проработи?

Дясното рамо внезапно го сряза и Рени се намръщи.

— Естествено, че исках, обаче не съм се заблуждавал, че ще има ефект. Обаче този тип с женското име и новата му дружка Джулия успяха да накарат всички да повярват в чудото, което така и не се случи, нали? О, да. Знаеш ли, че никога не ме е подкрепяла в жалкия си парцал, дето минава за вестник? Нито веднъж през цялата ми кариера.

Той посочи към пешеходците, които се бяха запътили към града.

— Огледай ги добре, друже. Ето в какво те превръща комбинацията от некадърност, напразни надежди и прекалено много информация. Сега са посърнали и разочаровани, но когато им мине, ще побеснеят, казвам ти. И тогава ще имаме нужда от още повече полицаи, за да се справим със ситуацията.

— Още полицаи? Вече имаме осемнайсет души, като броим тези на непълен работен ден и новоназначените ченгета.

— Няма да ни стигнат. А и не забравяй, че трябва да…

Градската сирена започна да процепва въздуха с нови кратки включвания. Двамата погледнаха на запад и видяха издигащия се дим.

— Трябва да благодарим на Барбара и Шамуей — довърши Големия Джим.

— Може би трябва да се погрижим за този пожар… — рече Рандолф.

— Това си е проблем на Таркърс Мил, а не на нас — заяви Рени. — Както и на американското правителство, разбира се. Те запалиха огъня със загубената си ракета, нека те да се оправят с него.

— Но ако горещината е довела до пожар и на наша територия…

— Спри да се вайкаш като някоя баба и ме закарай обратно в града. Трябва да намеря Младши. Имаме да обсъдим някои неща.