Стивън Кинг
Под купола (246)

4.

Когато Ръсти и Ромео Бърпи стигнаха в универсалния магазин, Тоби Манинг вече чакаше отпред, готов да отвори и да започне да обслужва клиенти, ако Роми пожелае. Петра Сиърлс, която работеше в аптеката отсреща, му правеше компания. Бяха седнали на пластмасови столове, на чиито подлакътници висяха етикетчета с надпис: „Край на голямата лятна разпродажба“.

— Сигурно няма да искаш да ми кажеш нищо за предпазния костюм, който ще направиш преди… — Ръсти погледна часовника си — … десет часа?

— Така ще е по-добре — увери го Роми. — Ще ме помислиш за луд. Действай, докторе. Отиди да вземеш ръкавиците, очилата и престилката. Поговори с децата. Ще ми трябва малко време.

— Ще отваряме ли, шефе? — попита Тоби, когато Роми излезе от микробуса.

— Не знам. Може би следобед. Тази сутрин имам малко работа.

Ръсти потегли към болницата. Едва когато стигна до Таун Комън Хил, осъзна, че Тоби и Петра са вързали сини кърпи на ръцете си.