Стивън Кинг
Под купола (195)

4.

Докато пътуваха към града, Роджър вдигна пръст и отбеляза дълбокомислено:

— Хелоуин. Той е на трийсет и първо число.

— Ти си бил истинска подвижна енциклопедия! — подхвърли му Стюарт, докато шофираше.

Роджър килна неестествено издължената си глава.

— Обичам да трупам знания — премлясна скромно той, без да усеща иронията. — Не го правя насила, просто така ми иде.

„Ямайка. Или Барбадос — помисли си Стюарт. — Някъде на топло. Вдигне ли се проклетият Купол, моментално си обирам крушите. Никога вече не искам да виждам някой Килиън. Или който и да е от тоя град.“

— Картите в едно тесте също са трийсет и една.

Фърн се вторачи в него.

— Абе, ти нормален ли си…

— Майтап бе, майтапя се, не чаткате ли? — отвърна Роджър и се засмя толкова пискливо, че чак главата на Стюарт го заболя.

Слава богу, вече наближаваха болницата. Стюарт видя един сив форд „Таурус“ да завива по алеята.

— Хей, това е доктор Ръсти! — възкликна Фърн. — Ще се зарадва, като види, че пак има газчица. Надуй тромбата, Стюи!

Стюарт изпълни желанието на брат си.