Стивън Кинг
Под купола (311)

24.

— Не! — изпищя Линда и скочи на крака. — Не стреляйте! Тук има деца! Има деца!

Хората в залата бяха изпаднали в паника. Допреди малко те не се държаха като стадо изплашени говеда, но нещата вече се бяха променили. Повечето се втурнаха към входната врата. Първите успяха да излязат навън, после тълпата запречи входа. Малцината, които бяха запазили частица здрав разум, минаха по пътеките и излязоха през страничните изходи, намиращи се от двете страни на сцената.

Линда посегна към Каролин Стърджис, възнамерявайки да я издърпа към пейките, където не беше толкова опасно, когато тичащият по централната пътека Тоби Манинг връхлетя върху нея. Коляното му попадна в тила на Линда и тя се строполи на пода, замаяна от удара.

— Каро! — Писъкът на Алис Епълтън идваше отнякъде много далеч. — Каро, стани! Каро, стани! Каро, стани!

Каролин се надигна и точно в този момент Фреди Дентън й пусна един куршум между очите, убивайки я на място. Децата започнаха да крещят. По лицата им имаше капчици кръв.

Линда почти не усещаше, че я ритат и тъпчат. Тя застана на ръце и крака (в момента не можеше да се изправи) и запълзя към отсрещната пътека. Едната й ръка попадна в изтеклата от Каролин кръв.

Ейдън и Алис се опитваха да стигнат до Каро. Знаейки, че те могат да пострадат сериозно, ако застанат на пътеката, Андрея се присегна над пейката, за да ги задържи (освен това искаше да им попречи да видят какво е станало с жената, която мислеше за тяхна майка). Беше изпуснала файла „Вейдър“.

Картър Тибодо точно това и чакаше. Той все още стоеше пред Рени, прикривайки го с тялото си, но вече беше извадил пистолета си и го беше подпрял на лявата си предмишница. Натисна спусъка и досадната жена с червената рокля — жената, която беше предизвикала всичко — отхвърча назад.

Наоколо цареше хаос, но Картър беше запазил самообладание. Той слезе по стълбите и бавно се отправи към мястото, където лежеше жената с червената рокля. Изблъскваше настрани тичащите хора, които му се изпречваха на пътя. Разплаканото момиченце се опита да се хване за крака му, но той го срита, без дори да го погледне.

След няколко секунди забеляза плика. Беше паднал до протегнатата ръка на Гринъл. Върху думата „Вейдър“ имаше кървав отпечатък от стъпка. Запазвайки спокойствие, Картър се огледа наоколо и видя, че Рени се е вторачил смаяно в блъскащите се хора. Добре.

Картър измъкна ризата си от панталоните, като междувременно запрати настрани пищящата Карла Венциано, която се бе блъснала в него. Пъхна плика под колана си отзад на кръста.

Човек е добре да си има застраховка.

Отстъпи заднишком към сцената, за да не бъде отнесен. Щом стигна до стълбите, се обърна и се качи горе. Рандолф — безстрашният началник на градската полиция — все още седеше на мястото си, подпрял длани върху дебелите си бедра. Ако в средата на челото му не пулсираше вена, щеше да прилича на статуя.

Картър хвана Големия Джим за ръката.

— Хайде, шефе.

Той го погледна объркано, сякаш не знаеше кой е и какво прави на това място. След това очите му леко се проясниха.

— Гринъл?

Картър посочи тялото на жената, проснато по средата на пътеката; разрастващата се локва кръв под главата й подхождаше по цвят на роклята.

— Ами добре — каза Големия Джим. — Да се махаме оттук. Да слезем долу. Ти също, Питър. Ставай. — Рандолф продължаваше да седи и да се взира тъпо в обезумялата тълпа, затова Рени го ритна. — Мърдай!

В шумотевицата никой не чу изстрелите, които отекнаха наблизо.