Стивън Кинг
Под купола (98)

4.

Западната част на Честърс Мил бе най-слабо населената и до към девет без петнайсет целият район беше чист. Единствената полицейска кола, останала на Битч Роуд, беше на Втори патрул. Джаки Уетингтън караше, а Линда Евърет седеше до нея. Шерифът Пъркинс, който беше от старата школа, никога нямаше да изпрати двете жени да патрулират заедно, ала, естествено, шериф Пъркинс вече го нямаше, а и дамите обичаха нововъведенията. Понякога мъжете полицаи с техните селски възклицания бяха ужасно досадни.

— Готова ли си да се връщаме? — попита Джаки. — „Дивата роза“ ще е затворена, ала може би ще успеем да си изпросим чаша кафе.

Линда не отговори. Мислеше си за мястото, където Куполът прерязваше Битч Роуд. Самата идея да отидат там й действаше изнервящо, и то не само заради войниците, застанали на пост с обърнати към тях гърбове, които дори не помръднаха, когато ги поздрави с добро утро от високоговорителя на колата. Изнервяше се, понеже върху Купола бе нарисувано голямо червено Х, което висеше във въздуха като холограма от научнофантастичен филм. Това бе планираната точка на удара. Според нея бе невъзможно една ракета, изстреляна от триста-четиристотин километра, да уцели толкова малка мишена, обаче Ръсти я увери, че е възможно.

— Лин?

Гласът на колежката й я изтръгна от мислите й.

— Да, готова съм, ако и ти си готова…

Радиото изпука.

— Втори патрул, втори патрул, чувате ли ме? Край.

Линда взе микрофона от Стойката му.

— Прието. База, говори втори патрул. Чуваме те, Стейси, но имай предвид, че връзката тук не е много добра. Край.

— Прието. Всички го казват — отвърна Стейси Могин. — Най-зле е в непосредствена близост до Купола и се подобрява с приближаването към града. Предполагам, че все още сте на Битч, така ли е? Край.

— Прието. Да — потвърди Линда. — Току-що проверих къщите на Килиън и Баучър. Празни са. Ако ракетата пробие преградата, Роджър Килиън ще се сдобие с цял куп печени пилета! Край.

— Прието. Тъкмо ще си направим пикник. Пит настоява да говори с теб. Исках да кажа шериф Рандолф. Край на връзката!

Джаки отби колата встрани от шосето. Дочу се пращене, след което смущенията утихнаха и се разнесе гласът на Рандолф. Както винаги той не се церемонеше с думички като „Прието“ и „Край“.

— Проверихте ли църквата, втори патрул?

— На Христос Изкупителя ли? — попита Линда. — Край.

— Не се сещам за друга църква в района, полицай Евърет. Освен ако някой не е издигнал хиндуистка джамия за една нощ…

Линда не мислеше, че хиндуистите се молят в джамии, ала моментът не бе подходящ да коригира началника си. Шерифът й се стори уморен и кисел.

— Храмът на Христос Изкупителя не е в нашия сектор — отвърна тя. — Мисля, че за нея отговарят двамата нови полицаи, Тибодо и Сиърлс. Край.

— Проверете я отново — изръмжа Рандолф, по-изнервен от всякога. — Никой не е виждал Когинс, а някои от енориашите му искат да ги причеше или както там му казват.

Джаки допря показалец до слепоочието си и имитира изстрел. Линда, която искаше да се върне и да види как са децата й в дома на Марта Едмъндс, кимна.

— Прието, шерифе — каза. — Ще бъде изпълнено. Край.

— Проверете и дома му. — Пауза. — И радиостанцията. Не спира да бълва проповеди, следователно все трябва да има някой там…

— Ще го направим. — Тъкмо щеше да добави: „Край на връзката“, когато се сети за нещо друго. — Шерифе, съобщиха ли нещо ново по телевизията? Президентът каза ли нещо? Край.

— Нямам време да слушам всяка дума, която излиза от глупавата му уста. Просто намери падрето и му кажи да си докара задника тук. Това се отнася и за вашите задници. Толкоз.

Линда върна микрофона на стойката му.

— Да докараме и нашите задници? — възмути се Джаки. — Нашите задници?

— Той е задник — изсумтя Линда.

В друг случай забележката й навярно щеше да бъде смешна, но сега прозвуча плоско и изтъркано. За момент двете поседяха безмълвни в колата. После Джаки проговори с глас, който бе толкова тих, че едва се чуваше:

— Това е ужасно.

— Това, че Рандолф е на мястото на Пъркинс ли?

— И това, и новите извънредни сътрудници. — Тя направи знака за кавички с ръце. — Тези хлапета. Знаеш ли какво е станало тази сутрин? Когато днес дойдох на работа, Хенри Морисън ми каза, че Рандолф е назначил още двама… Дошли направо от улицата заедно с Картър Тибодо и Пит веднага ги назначил, без да ги пита за нищо!

Линда знаеше що за типове се мотаеха с Картър — беше ги виждала както в „Дипърс“, така и пред супермаркета, където оставяха мотоциклетите си за тунинговане.

— Още двама? Защо?

— Пит казал на Хенри, че може и да ни потрябват, ако ракетата не пробие Купола. Заявил, цитирам: „Трябва да сме сигурни, че ситуацията няма да излезе извън контрол.“ Предполагам, че се сещаш кой му е дал тази идея…

Линда изсумтя. Естествено, че се сещаше.

— Е, поне няма да бъдат въоръжени.

— Напротив, двама са. Не със служебно, а с лично оръжие. До утре — ако Куполът не бъде премахнат днес, — всички ще имат оръжия. И тази сутрин Пит ги пусна да патрулират заедно, вместо да ги разпредели с редовните полицаи. Нещо като тренировъчен период, представяш ли си? От двайсет и четири часа. Осъзнаваш ли, че тези хлапета в момента са повече от нас?

Линда се замисли над това.

— „Хитлерюгенд“ — отбеляза Джаки. — Ей такива асоциации ми идват наум. Може и да преувеличавам, обаче се надявам всичко да свърши днес и да не се налага да чакам дали страховете ми ще се оправдаят…

— Нещо не мога да си представя Питър Рандолф като Хитлер.

— Аз също. По-скоро ми прилича на Херман Гьоринг. Мисля, че в нашия случай Рени е Хитлер. — С тези думи тя включи на скорост, направи обратен завой и подкара към църквата.