Стивън Кинг
Под купола (14)

4.

В ума й се прокраднаха две горе-долу свързани мисли, докато гледаше опулените му очи и как той си хапеше езика — толкова силно, че едва не го разполовяваше: „Съвсем е превъртял! Ще се обадя на полицията, преди да ми направи нещо гадно.“

Извърна се, за да се затича по коридора към кухнята, където щеше да грабне слушалката на телефона, монтиран на стената, да набере 911 и да закрещи. Направи две крачки, но се спъна в падналия на земята пешкир, който одеве беше омотала около главата си. Мигновено възвърна равновесието си — в гимназията беше мажоретка и ловкостта й беше привичка, обаче все пак закъсня. Главата й рязко се отметна назад и тя залитна. Изродът я беше хванал за косата.

Притисна я до себе си. От тялото му се излъчваше топлина като от разпалена пещ. Анджи чуваше ударите на сърцето му, което сякаш се надпреварваше със себе си.

— Лъжлива курва! — изкрещя безумецът право в ухото й. Болка прониза главата й. И тя закрещя, само че виковете й бяха като немощно писукане в сравнение с неговите. Изродът я хвана през кръста и като обезумял я повлече по коридора — толкова бързо, че само пръстите на краката й докосваха мокета. За секунда й хрумна, че е като фигурката на капака на автомобил, изгубил управление, после се озоваха в кухнята, изпълнена с безмилостна светлина.

Младши отново изкрещя. Този път не от болка, а от ярост.