Стивън Кинг
Под купола (303)

16.

Докато Големия Джим вървеше с антуража си към страничния вход на залата, Роуз паркираше ресторантския микробус пред къщата на Макклачи. Следваше я шевролет седан, управляван от Джоани Калвърт.

Клеър излезе от къщата. В едната си ръка държеше куфар, а в другата — брезентова торба, пълна със зеленчуци. Джо и Вени Дрейк също носеха куфари (Вени беше напълнил своя най-вече с дрехи, взети от скрина на Джо). Вени носеше и брезентова торба, натъпкана с провизии. Откъм основата на хълма долетя шум от бурни ръкопляскания.

— Бързо — каза Роуз. — Те започват. Време е да се измъкваме. — Лиза Джеймисън беше при нея. Тя плъзна назад вратата на микробуса и започна да подрежда багажа.

— Има ли оловни листове, с които да покрием прозорците? — попита Джо Роуз.

— Да, има и допълнителни парчета за колата на Джоани. Когато стигнем до опасното място, ще покрием прозорците. Подай ми този куфар!

— Това си е чисто безумие, да знаете — каза Джоани Калвърт, после излезе от колата си и отиде до микробуса, вървейки по сравнително права линия. Това наведе Роуз на мисълта, че тя се е подсилила с едно, най-много с две питиета. Чудесно.

— Вероятно си права — отговори Роуз. — Готова ли си?

Джоани въздъхна и обгърна с ръка кльощавите рамене на дъщеря си.

— За какво? За бедите, които ще ни връхлетят? Защо пък не? Колко време ще стоим там горе?

— Не знам — отвърна Роуз.

Джоани отново въздъхна.

— Е, поне е топло.

Джо попита Нори:

— Къде е дядо ти?

— При Джаки и господин Бърпи, в микробуса, който откраднахме от автокъщата на Рени. Ще чака отвън, докато те освобождават Ръсти и господин Барбара. — Опита да му се усмихне, но лицето й просто се изкриви в ужасена гримаса. — Той ще кара.

— Дъртите глупаци са най-страшни — подметна Джоани Калвърт. На Роуз й се прииска да й удари плесница, а когато хвърли поглед към Лиза, разбра, че и на нея й се е приискало същото. Само че сега не му беше времето за спорове, още пък по-малко за шамари.

„Или сме едно цяло, или не сме“ — помисли си Роуз.

— Ами Джулия? — попита Клеър.

— Тя ще дойде с Пайпър. И с кучето.

Откъм центъра на града долиташе усиленото от високоговорителите пеене (хората, които седяха отвън на пейките, също припяваха) на „Обединения хор на Честърс Мил“, който изпълняваше химна.

— Да тръгваме — каза Роуз. — Аз ще водя.

С весел глас, в който обаче имаше някаква тъжна нотка, Джоани Калвърт повтори:

— Е, поне е топло. Хайде, Нори, ти ще бъдеш помощник-пилот на старата си майка.