Стивън Кинг
Под купола (150)

2.

Франк, Картър, Мел и Джорджия пристъпиха бавно напред като подсъдими в съдебна зала. Напрегнатите им лица изразяваха бунт и непокорство, ала ако можеше да ги зърне отнякъде, Хана Комптън най-вероятно би се изсмяла. Главите им бяха сведени и очите им бяха вперени в обувките им. За Големия Джим бе повече от ясно, че очакваха да бъдат уволнени или даже нещо по-лошо, което идеално го устройваше. От собствен опит знаеше, че няма по-лесна и приятна за работа емоция от страха.

— Е — започна той, — ето ги нашите храбри полицаи.

Джорджия Ру измърмори нещо.

— Говори по-високо, пиленце! — засмя се Рени и разпери длан зад ухото си.

— Казах, че не сме направили нищо лошо — отвърна тя, продължавайки да мънка като гузна ученичка.

— Тогава би ли ми обяснила какво точно направихте? — Сякаш като по команда, Джорджия, Франк и Картър заговориха едновременно и се наложи Рени да посочи с пръст към Франки. — Ти. Искам да го чуя от теб и гледай да се представиш добре.

— Бяхме пред дома й… — започна той, — но тя ни покани вътре.

— Точно така! — извика Джорджия и скръсти ръце пред големия си бюст. — Тя…

— Млъкни — посочи я Големия Джим с месестия си пръст. — Един говори от името на всички. Така прави един отбор. Вие един отбор ли сте?

Картър Тибодо усети накъде биеше съветникът и побърза да заяви:

— Да, сър… господин Рени.

— Радвам се да го чуя — усмихна се съветникът и кимна на Франк да продължи.

— Каза ни, че имала бира. Само заради това отидохме при нея. Нали знаете, че не може да се купи в града. Както и да е, седяхме си тихо и кротко и пиехме бира — падаше се само по един кен на човек, а и дежурството ни почти беше свършило…

— Не почти, а наистина бе свършило — намеси се шерифът. — Нали това искаше да кажеш?

Франк му кимна почтително.

— Да, сър, точно това исках да кажа. Изпихме бирите си и казахме, че трябва да си тръгваме, обаче тя явно оценяваше онова, което всеки от нас правеше, и поиска да ни благодари. И… си разтвори краката.

— Да ни покаже бобъра си, нали се сещате? — допълни Мел с широка, леко отнесена усмивка.

Големия Джим се намръщи и благодари, че Андрея Гринъл не беше тук. Наркоманка или не, веднага щеше да реагира на подобно скандално изявление от страна на служител на реда.

— Покани ни един по един в спалнята — продължи Франки. — Знам, че от наша страна не беше разумно да постъпваме така, но как можехме да се въздържим, когато ни се предложи доброволно?

— Сигурен съм, че така е направила — изсумтя шерифът. — На това момиче му се носи доста лоша слава. Както и на съпруга й, между впрочем. Не забелязахте ли някакви наркотици там?

— Не, сър — отвърнаха четиримата в един глас.

— И не сте я наранявали? — попита Големия Джим. — Понеже, доколкото разбрах, тя твърди, че била удряна и малтретирана…

— Никой от нас не я е наранявал — обади се Картър. — Мога ли да кажа какво според мен се е случило?

Големия Джим плесна одобрително с ръце. Започваше да си мисли, че господин Тибодо определено има политически заложби.

— Най-вероятно е паднала, след като си тръгнахме. И то не само веднъж. Беше доста пияна. От агенцията за закрила на децата би трябвало да й отнемат това хлапе, преди да го е убила.

Никой не обърна внимание на последното му изречение. В настоящата ситуация офисът на Агенцията за закрила на децата в Касъл Рок спокойно можеше да се намира и на луната.

— Значи, доколкото виждам, сте чисти — обобщи Големия Джим.

— Като сълза — отвърна Франк.

— Е, май всички сме доволни — заяви Рени и ги огледа. — Вие доволни ли сте, господа?

Анди и Рандолф кимнаха. На лицата им бе изписано облекчение.

— Добре — усмихна се Големия Джим. — Днешният ден беше дълъг и преизпълнен със събития, ето защо си мисля, че всички имаме нужда от малко почивка. Най-вече вие, младите полицаи, защото утре дежурството ви започва в седем сутринта. Супермаркетът и бензиностанцията ще бъдат затворени за неопределено време, докато кризисната ситуация не бъде разрешена. Ето защо шериф Рандолф реши вие да охранявате супермаркета, в случай че хората там не приемат с любезно разбиране новия ред на нещата. Ще се справите ли, господин Тибодо? С вашата… вашата военна рана?

Картър раздвижи ръката си.

— Нищо ми няма. Кучето не е разкъсало сухожилие.

— Можем да пратим и Фред Дентън с тях — предложи Рандолф, давайки и своя принос към идеята, чийто автор всъщност бе Големия Джим. — Мисля, че Уетингтън и Морисън ще могат да се справят сами на бензиностанцията.

— Джим — прокашля се Анди, — според мен трябва да изпратим по-опитните полицаи пред супермаркета, а новите им колеги на по-малкия обект…

— Не мисля така — отвърна Рени. Лицето му сияеше. Беше го напипал. — Точно тези младежи ни трябват пред супермаркета. Точно те и никой друг. А, и още нещо. Едно птиченце ми каза, че някои от вас, мили младежи, носят оръжия в колите си, а двама дори са размахвали патлаци, докато са патрулирали пеша…

Новоназначените полицаи мълчаха.

— В момента сте на нещо като изпитателен срок — напомни им той. — Ако имате лично оръжие, това си е ваше право като американски граждани. Но ако чуя, че някой от вас носи патлак утре пред „Фуд Сити“ и го размахва пред добрите жители на този град, полицейската ви кариера моментално приключва.

— Точно така — обади се Рандолф.

Рени огледа внимателно Франк, Картър, Мел и Джорджия.

— Някакви проблеми с това? Слушам!

Никой от четиримата не изглеждаше особено щастлив от този ултиматум. Не че Големия Джим очакваше нещо друго, но пък, от друга страна, лесно го приемаха. Тибодо продължаваше да движи рамото и пръстите на пострадалата си ръка.

— Ами ако не са заредени? — попита Франк. — Не можем ли просто да си ги носим, ей-така, за респект?

Рени изпъна показалец като строг учител.

— Ще ти кажа нещо, което научих от баща си, Франк — няма такова нещо като незареден пистолет. Съгражданите ни са добри и честни хора. Сигурен съм, че ще се държат добре и без да им всяваш респект с кобура си. А ако случайно се променят, тогава и ние ще се променим. Разбра ли ме?

— Да, сър, господин Рени — отвърна Делесепс. От тона му си личеше, че изобщо не е доволен, обаче така бе още по-добре.

Той се изправи. Новоназначените полицаи очакваха да ги поведе към вратата, ала вместо това Големия Джим протегна ръце към тях. Зърна колебанието им и кимна, без да спира да се усмихва.

— Хайде — каза. — Утре се очертава да бъде голям ден и не бихме искали да го посрещнем без смирена молитва. Да се хванем за ръце.

Те се подчиниха. Рени затвори очи, сведе глава и заговори тихо:

— Мили боже…