Стивън Кинг
Под купола (320)

33.

„Навсякъде има кървища“ — помисли си Ърни, също като Джаки. След като отдели смаяния си поглед от касапницата, той събра сили и тръгна напред. Съдържанието на чекмеджетата на бюрото се бе разпиляло. Сред разпръснатите вещи лежеше един червен пластмасов правоъгълник, който Ърни се надяваше, че ще може да послужи на хората, намиращи се на долния етаж.

Беше се навел да го вземе (казваше си, че не трябва да повръща и че тук е много по-добре отколкото в долината Шау във Виетнам), когато някой зад него каза:

— Леле майчице! Изправи се, Калвърт, бавно! Ръцете зад тила!

Но Фреди и Мел тепърва посягаха към пистолетите си, когато Роми се появи на стълбищната площадка — беше дошъл да търси това, което Ърни вече беше намерил. В ръцете си държеше бързозарядната пушка „Блек Шедоу“, която беше скрил в сейфа си. Веднага взе на мушка двете ченгета.

— А вие, момчета, защо не влезете по-навътре? — каза. — Стойте един до друг. Рамо до рамо. Ако видя светлина помежду ви, ще стрелям. Изобщо не се шегувам.

— Свали това нещо — извика Фреди. — Ние сме полицаи.

— Задници сте, това сте вие. Застанете ей-там до онова табло. И стойте плътно един до друг. Ърни, какво правиш тук по дяволите!

— Чух стрелба. Разтревожих се. — Той вдигна червената електронна карта, с която се отваряха килиите в Кафеза. — Това май ще ви трябва. Освен… освен ако не са мъртви.

— Живи са, но им се размина на косъм. Занеси го на Джаки. Аз ще наглеждам тези момчета.

— Не бива да ги пускаш, те са затворници — каза Мел. — Барби е убиец. Другият се опита да накисне господин Рени с някакви документи или… или нещо такова.

Роми не си направи труда да им отговори.

— Хайде, Ърни. Побързай!

— А какво ще стане с нас? — попита Фреди. — Няма да ни убиеш, нали?

— Защо ми е да те убивам, Фреди? Все още ползваш култиватора, който взе от мен миналата пролет. Не си плащаш редовно вноските, доколкото си спомням. Не, просто ще ви заключим в Кафеза. Да видим дали ще ви хареса там. Мирише гадно, но кой знае, може и да ви хареса.

— Защо ви трябваше да убивате Майки? — попита Мел. — Той беше просто едно глуповато момче.

— Не сме ги убили ние — отговори Роми. — Вашето приятелче Младши ги уби. — Помисли си: „Не че някой ще ни повярва“.

— Младши! — възкликна Фреди. — Къде е той?

— Предполагам, че е в ада и че мята въглища в някой от огньовете — отвърна Роми. — Такава работа възлагат на новобранците.