Стивън Кинг
Под купола (117)

3.

Бренда Пъркинс и Пайпър Либи стояха до субаруто на преподобната на паркинга пред „Дипърс“.

— Никога не съм вярвала, че ще се получи — каза Бренда, — но ще излъжа, ако кажа, че не съм разочарована.

— Аз също — добави Пайпър. — Чувствам се съкрушена. Бих те закарала до града, но трябва да посетя един от енориашите си.

— Надявам се, че не е на Битч Роуд — и Бренда посочи към кълбящия се дим.

— Не, на другия край на града е. В източната част на Честър. Джак Евънс. Изгуби жена си в деня на появата на Купола. В доста странен инцидент. Не че всичко, което се случва напоследък в този град, не е странно…

Бренда кимна.

— Видях го на парцела на Динсмор, носеше табела със снимката на жена си. Клетият човечец!

Пайпър отиде да отвори предния ляв прозорец на колата. Немската й овчарка Кловър седеше на шофьорското място и гледаше разотиващото се множество. Преподобната бръкна в джоба си, подхвърли лакомство на кучето и му каза:

— Отмести се, Кловър — добре знаеш, че се издъни на шофьорския си изпит! — После се обърна към другата жена и й намигна: — Така и не можа да научи това елементарно успоредно паркиране!

Овчарката скочи на съседната седалка. Пайпър отвори вратата и отново се загледа в издигащия си дим.

— Както гледам, пожарът сигурно се разпространява доста бързо в горите на Таркърс Мил, но точно в момента това не ни засяга. — Тя се усмихна горчиво. — Все пак Куполът ни предпазва.

— Успех — пожела й Бренда. — Предай съболезнованията ми на Джак. И обичта ми.

— Ще го сторя — обеща Пайпър и потегли. Бренда закрачи замислено през паркинга, пъхнала ръце в джобовете си. Тъкмо се чудеше как ще преживее останалата част от деня, когато Джулия Шамуей спря тойотата си до нея и й предложи неочаквана помощ по този въпрос.