Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Under the Dome, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 48 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2014 г.)

Издание:

Стивън Кинг. Под купола. Том І

Американска. Първо издание

Редактор: Лилия Анастасова

Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010

ИК „Плеяда“, София, 2010

ISBN: 978-954-409-306-8

 

 

Издание:

Стивън Кинг. Под купола. Том ІІ

Американска. Първо издание

Редактор: Лилия Анастасова

Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010

ИК „Плеяда“, София, 2010

ISBN: 978-954-409-307-5

История

  1. — Добавяне

Мравки

1.

Щом стигнаха до стария ръждясал мост, под който вече нямаше нищо друго освен тиня, те видяха блясъка. Барби се надвеси над предните седалки на микробуса.

— Какво е това? Прилича на най-големия в света светещ часовник.

— Това е радиация — отговори Ърни.

— Не се тревожи — намеси се Роми. — Имаме много оловни листове.

— Нори ми се обади от телефона на майка си, докато ви чаках — каза Ърни. — Спомена ми за блясъка. Каза, че според Джулия това е нещо като… плашило. Не е опасно.

— Мислех, че Джулия е журналист, а не учен — подметна Джаки. — Тя е мила жена и е умна, но ние все пак ще облицоваме микробуса, нали? Защото не бих искала да получа като подарък за четирийсетия си рожден ден тумор на яйчниците или гърдата.

— Ще караме бързо — каза Роми. — Ти дори би могла да мушнеш под колана на дънките си някой от онези листове, ако това ще те накара да се чувстваш по-добре.

— Толкова е смешно, че чак забравих да се засмея — каза тя… след това обаче се засмя, когато си представи, че носи оловни бикини.

Стигнаха до мъртвата мечка, която лежеше пред телефонния стълб. Щяха да я видят дори и фаровете да бяха изключени, защото розовата луна и радиационният пояс светеха доста силно — човек вероятно би могъл да чете вестник.

Роми и Джаки се захванаха да покриват с олово прозорците на микробуса, а останалите наобиколиха разлагащата се мечка.

— Не е от радиацията — каза замислено Барби.

— Не е — съгласи се Ръсти. — Самоубийство.

— Има и други.

— Да. Но дребните животни като че ли не са застрашени. Аз и децата видяхме много птици, а в овощната градина имаше катерица. Изглеждаше доста жизнена.

— Струва ми се, че Джулия е права — каза Барби.

— Блестящият пояс е едното плашило, а мъртвите животни — другото. И колан, и тиранти.

— Нещо не мога да ви разбера, приятели — рече Ърни.

Но Ръсти, който като студент по медицина беше учил за подхода „колан и тиранти“, разбра.

— Има две плашила — обясни. — Мъртвите животни — за през деня, и блестящият радиационен пояс — за през нощта.

— Доколкото знам — подхвана Роми, който се беше присъединил към тях, — радиацията свети само в научнофантастичните филми.

Ръсти се канеше да му каже, че в момента живеят в научнофантастичен филм; Роми щеше да разбере това, когато се приближеше до онази странна кутийка, намираща се горе на хребета. Роми обаче беше прав, разбира се.

— Ние трябва да я виждаме — обясни Ръсти. — Трябва да виждаме и мъртвите животни. Предполага се, че трябва да си казваме: „Леле, тук има някакви лъчи, които влияят на едрите бозайници. По-добре да стоя настрана. Та нали и аз самият съм едър бозайник.“

— Но децата не са се върнали — каза Барби.

— Защото са деца — отговори Ърни. След кратко замисляне добави: — Освен това са скейтбордисти, а скейтбордистите са замесени от друго тесто.

— И все пак тази работа не ми харесва — рече Джаки, — но тъй като няма къде другаде да отидем, бих искала да минем този пояс на Ван Алън[1], преди да са ми се скъсали нервите. Още треперя от случилото се в участъка.

— Чакайте малко — каза Барби. — Нещо не е наред тук. Виждам го, но ще ми трябва малко време да го формулирам.

Те зачакаха. Луната и радиацията осветяваха останките от мечката. Барби се взираше в нея. След известно време той вдигна глава.

— Ето какво ме тревожи. Имаме работа с „онези“. Така е, защото намерената от Ръсти кутия не е естествен феномен.

— Прав си, кутията е изкуствена — съгласи се медикът. — Но не е със земен произход. Готов съм да заложа живота си, че не е. — След това си спомни, че преди по-малко от един час едва не бе загубил живота си, и потрепери. Джаки го стисна за рамото.

— Нека оставим тази тема настрана за момент — предложи Барби. — Онези можеха да ни изолират, ако искаха. Те изолираха целия Честърс Мил от външния свят. Ако са искали да ни попречат да стигнем до кутията, защо не са я похлупили с миникупол?

— Сигурно са можели да използват звукови вълни, с които да изпържат мозъците ни като пилешки крака в микровълнова печка — предположи Ръсти, опитвайки се да навлезе по-дълбоко в темата. — По дяволите, истинска радиация също.

— Радиацията май е сериозна — намеси се Ърни. — Всъщност Гайгеровият брояч, който донесохте тук, потвърждава това.

— Да — съгласи се Барби, — но дали е опасна за здравето? Ръсти и децата нямат поражения по кожата, не им пада косата и не повръщат.

— Засега — отговори Джаки.

— Много смешно — контрира я Роми.

Барби не обърна внимание на тези дребни заяждания.

— Щом могат да създадат бариера, от която отскачат най-модерните американски ракети, могат да създадат и радиационен пояс, който убива бързо, дори мигновено. А и това би било от полза за тях. Зловещите трупове на хора биха оказали по-силно въздействие върху натрапниците, отколкото мъртвите животни. Не, мисля, че Джулия е права. Ще се окаже, че радиационният пояс чисто и просто е безвредно лъчение, което е подсилено, за да могат уредите ни да отчетат нещо. А ако онези наистина са извънземни, нашата апаратура сигурно им се вижда ужасно примитивна.

— Но защо? — възкликна Ръсти. — Защо изобщо им е притрябвала преграда? Аз не можах да повдигна проклетото нещо, не можах дори да го помръдна! А когато метнах оловната престилка отгоре му, тя се подпали. Въпреки че самата кутия е хладна на допир!

— Щом я защитават, трябва да има някакъв начин да бъде разрушена или изключена — подхвана Джаки. — Само че…

Барби се беше усмихнал. Чувстваше се странно, сякаш се рееше над собствената си глава.

— Хайде, Джаки. Кажи го.

— Само че май не я защитават, нали? Не и от хората, които са решени да се приближат до нея.

— Има и нещо друго — каза Барби. — Можем ли да кажем, че те ни я посочват? Джо Макклачи и приятелите му не са ли следвали следа от трошици?

— Ето я, жалки земляни — рече Ръсти. — Какво ще направите сега вие, които проявихте смелост да се приближите?

— Това ми звучи правдоподобно — заяви Барби. — Хайде. Да тръгваме натам.

Бележки

[1] Радиационен пояс на Ван Алън — област от магнитосферата на Земята с високо съдържание на високоенергетични заредени частици — предимно протони и електрони. — Б.пр.