Стивън Кинг
Под купола (74)

5.

Онези с колите се насочиха към тях. Накрая всички се опитаха да потеглят по едно и също време.

„Предсказуемо — помисли си Джо Макклачи. — Напълно предсказуемо.“

Повечето ченгета се захванаха да отпушат възникналата „тапа“ в трафика, макар че дори хлапетата (Джо беше тук с Бени Дрейк и Нори Калвърт) виждаха, че петимата от новоназначения специален отряд нямат ни най-малка представа какво да правят. Разнесоха се цветисти полицейски псувни („Накарай тъпото копеленце да се дръпне назад!“). Въпреки бъркотията повечето шофьори сякаш се въздържаха да натискат клаксоните. Явно бяха твърде шокирани и посърнали, за да го сторят.

— Вижте ги тези ненормалници — каза Бени. — Кой знае колко бензин ще издухат през ауспусите си! Все едно запасите ни са неограничени.

— Абсолютно — кимна Нори. Тя беше печено хлапе, родена бунтарка с „футболна“ прическа (къса отстрани и отпред и дълга отзад коса), ала сега изглеждаше пребледняла, унила и уплашена. Пръстите й намериха тези на Бени и се сключиха около тях. Това нейно действие разби сърцето на Джо Плашилото, ала в следващия миг Нори хвана и него за ръката и той отново се почувства добре.

— Ето го онзи, дето за малко да го арестуват — вметна Бени и посочи със свободната си ръка. Барби и жената от вестника вървяха през импровизирания паркинг заедно с шейсет-осемдесет други хора, някои от които влачеха вяло протестните си лозунги зад себе си.

— Всъщност вестникарката не направи никакви снимки — каза Джо Плашилото. — Бях точно зад нея. Много хитро от нейна страна.

— Да — кимна Бени, — ама хич не ми се иска да съм на неговото място. Докато тази идиотщина не приключи, ченгетата ще могат да правят каквото си искат.

Бени бе напълно прав, каза си Джо. А и новите ченгета далеч не бяха приятни типове. Особено Рени младши. Историята с арестуването на Сам Мърляча вече се разнасяше от уста на уста.

— Какво намекваш? — попита Нори.

— Засега нищо. За момента положението е стабилно. — Той се замисли. — Донякъде. Но ако нещата продължат… Спомняте ли си „Повелителят на мухите“? — Трябваше да го прочетат за часовете по подготовка за колежа.

И Бени изрецитира:

— „Убий прасето. Заколи го. Прасни го по зурлата.“ Хората често наричат ченгетата „прасета“, обаче сега ще ви кажа какво мисля — мисля, че именно ченгетата изнамират прасетата, когато работата се развони до небесата… Може би защото и те умират от страх.

Нори Калвърт се разплака. Джо обгърна раменете й с ръка. Направи го внимателно, сякаш се боеше, че след подобно действие и двамата ще експлодират. Тя обаче притисна лице в ризата му и също го прегърна. Е, с една ръка, понеже продължаваше да държи Бени с другата. Джо си помисли, че досега не бе изпитвал нищо подобно — нищо не можеше да се сравнява с тръпката, която усещаше, докато сълзите й навлажняваха ризата му. Той хвърли укорителен поглед на Бени.

— Съжалявам — каза Бени и я потупа по гърба. — Не се страхувай.

— Окото му го нямаше! — проплака Нори. Думите й бяха приглушени от ризата на Джо. Тя се отдръпна от него. — Това вече не е забавно! Изобщо не е забавно.

— Така си е — изрече той с такъв тон, сякаш бе открил голяма истина. — Хич не е забавно.

— Вижте! — посочи Бени. Беше линейката. Туич я караше бавно през полето на Динсмор, а сигналната лампа на покрива хвърляше алени мълнии. Сестра му — собственичката на „Дивата роза“ — вървеше пред него и му посочваше най-големите дупки. Линейка на ливадата под яркото следобедно небе на късния октомври; това бе последният щрих.

Изведнъж Джо Плашилото изгуби всякакво желание да протестира. Вече не му се искаше и да се прибере вкъщи. В този момент единственото нещо на света, за което копнееше, бе да се разкара от този град.