Стивън Кинг
Под купола (352)

9.

Над коловозите на черния път висеше тънка верига. Фреди, който караше първия камион, не се поколеба и я отнесе с предната броня. Водещият камион и този зад него (шофиран от Мел Сиърлс) навлязоха в гората.

Стюарт Бауи беше зад волана на третия камион. Той паркира по средата на Битч Роуд — с предницата към кулата на Радиото на Исус, — после погледна Рандолф, който се беше облегнал на вратата и притискаше полуавтоматичния си пистолет между коленете.

— Карай още километър — заповяда Рандолф, — след това спри и изключи двигателя. — Беше едва единайсет и трийсет и пет. Чудесно. Имаше още много време.

— Какъв е планът? — попита Фърн.

— Планът е да чакаме до дванайсет. Щом чуем изстрели, тръгваме веднага и ги изненадваме отзад.

— Тези камиони са доста шумни — отбеляза Роджър Килиан. — Ами ако ни чуят? Ще се загуби това… как се казваше… моментът на изненада.

— Няма да ни чуят — увери го Рандолф. — Те са в студиото и гледат телевизия на хладно. Даже няма да се усетят какво става.

— Не трябваше ли да облечем бронежилетки? — попита Стюарт.

— Защо да се натоварваме излишно в това топло време? Стига си се тревожил. Чийч и Чонг^[1] ще се озоват в ада, преди да са разбрали, че са мъртви.