Стивън Кинг
Под купола (123)

9.

Точно в момента, в който Ръсти прекосяваше парка и изминаваше последните метри, делящи го от кметството, Барби си подсвирна тихичко през зъби. Противоядреното укритие беше дълго като луксозен вагон-ресторант и всички рафтове бяха отрупани с консервирани храни. Повечето бяха предимно морска храна — купчини от сардини, редици от сьомга, както и нещо, наречено „Панираните миди на Сноу“, което Барби се надяваше никога да не вкуси. Запасите със сушени храни включваха големи пластмасови кутии с надписи „ОРИЗ“, „БРАШНО“, „СУХО МЛЯКО“ и „ЗАХАР“. Имаше и множество бутилки с етикети „ПИТЕЙНА ВОДА“. Барби преброи десет големи кашона с „ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА САЩ: ДОПЪЛНИТЕЛНО КОЛИЧЕСТВО КРЕКЕРИ“. Други два съдържаха „ДОПЪЛНИТЕЛНО КОЛИЧЕСТВО ШОКОЛАД“. На стената над тях се виждаше жълта табелка, гласяща: „700 КАЛОРИИ НА ДЕН И ГЛАДЪТ БЯГА ОТ МЕН.“

— Дрън-дрън — измърмори младият мъж.

В далечния край на помещението имаше врата. Той я отвори и се озова насред непрогледен мрак. Пръстите му зашариха по стената и не след дълго намериха ключа за осветлението. Оказа се, че се намира в друга зала, не толкова голяма като предишната, но също доста просторна. Изглеждаше стара и неизползвана, но не мръсна (вероятно поне Ал Тимънс знаеше за нея, защото рафтовете и подът изглеждаха редовно почиствани). Тук съхраняваната вода бе в стъклени бутилки — за последен път Барби бе виждал такива по време на краткия си войнишки престой в Саудитска Арабия.

Във второто помещение имаше десетина сгънати походни легла, както и обикновени сини чаршафи и матраци, сложени в прозрачни найлонови пликове, снабдени с ципове. Тук освен провизии се забелязваха и големи кашони с етикети „САНИТАРНИ КОМПЛЕКТИ“ и „КИСЛОРОДНИ МАСКИ“. Видя и малък спомагателен генератор, който можеше да осигурява минимално електрозахранване. В момента работеше; вероятно се бе задействал с включването на осветлението. От двете му страни се издигаха лавици. Върху едната имаше радиоприемник, който сигурно е бил нов по времето, когато песента „Конвой“ на Бил Фрайс е била още топъл-топъл хит. На другата се виждаха два котлона и метална кутия, боядисана в яркожълто. Емблемата отгоре й датираше от дните, когато двете букви CD^[1] изобщо не означаваха „компактдиск“. Вътре трябваше да се намира това, за което бе дошъл.

Барби вдигна кутията и за малко да я изпусне — оказа се доста тежичка. Отпред пишеше: „Отброява в секунда“. Когато включиш уреда и насочиш сензора към даден обект, иглата може да остане в зелената зона, да се издигне към жълтия център на циферблата… или да продължи към червения сектор. „Което — помисли си Барби — няма да е на добро.“

Включи го. Лампичката обаче остана тъмна, а иглата не помръдна от нулата.

— Батерията е изтощена — изрече някой зад гърба му и Барби за малко да подскочи. Огледа се и видя висок, едър мъж със светла коса, който стоеше пред вратата, свързваща двете помещения.

В продължение на един дълъг миг името на човека му се изплъзваше, макар че почти всяка неделна сутрин той идваше в ресторанта — понякога в компанията на жена си, но неизменно с двете си малки дъщерички. Най-накрая го осени:

— Ръсти Евърс, нали така?

— Близо си; всъщност е Евърет. — Мъжът му подаде ръка. Донякъде притеснен, Барби пристъпи към него и я стисна. — Видях те да влизаш. А това… — Ръсти посочи Гайгеровия брояч — … е наистина добра идея. Някой сигурно нарочно го държи тук. — Той не обясни какво точно има предвид, но и нямаше нужда да го прави.

— Радвам се, че одобряваш постъпката ми. Така ме стресна, че щях да получа инфаркт. Макар че ако бе станало така, сигурно щеше да се погрижиш за мен. Лекар си, нали?

— Парамедик. Това означава…

— Знам какво означава.

— Добре, печелиш комплект за готвене на пара. — Ръсти посочи към уреда. — Предполагам, че се захранва от шестволтова батерия. Почти съм сигурен, че видях такива в магазина на Бърпи. И тъй като в момента там едва ли има навалица, какво ще кажеш да поразузнаем още малко?

— Какво точно те интересува?

— Хранилището отвън.

— Мога ли да разбера защо?

— Зависи от нещата, които ще открием. Ако се натъкнем на онова, което изчезна от болницата, двамата с теб навярно ще обменим малко информация.

— А ще споделиш ли какво точно е изчезнало?

— Запасите ни от газ, братко.

Барби се замисли.

— Е, какво пък. Да отидем да хвърлим едно око.