Стивън Кинг
Под купола (319)

32.

Фреди Дентън сграбчи Хенри Морисън за рамото. Хенри си помисли: „Днес е направо нетърпим този Дентън. Не че преди съм можел да го понасям.“

Дентън посочи:

— Защо онзи дърт глупак Калвърт влиза в участъка?

— Откъде да знам, по дяволите! — сопна му се Хенри и сграбчи Дони Барибо, който минаваше бегом покрай него, бръщолевейки някакви глупости за терористи.

— Не бягай! — изрева Хенри в лицето на Дони. — Всичко свърши! Вече няма проблеми!

Дони, който вече от десет години подстригваше Хенри, като по време на всеки „сеанс“ му разказваше едни и същи вицове, го изгледа така, сякаш го виждаше за пръв път. След това се отскубна и се затича към Ийст Стрийт, където се намираше фризьорският му салон. Явно се канеше да се скрие там.

— Тази вечер цивилните нямат работа в участъка — продължи Фреди Дентън. Мел Сиърлс пухтеше до него.

— Ами защо не отидеш да хвърлиш едно око, убиецо? — извика Хенри. — Вземи и този смотаняк с теб. Никаква полза няма от вас тук.

— Тя посегна към пистолета — оправда се Фреди. Щеше да му се наложи да изрича тези думи още много пъти. — А и не исках да я убивам. Исках само да я раня.

На Хенри не му се говореше на тази тема.

— Отидете там и кажете на стареца да се маха. Можете и да проверите дали някой не се опитва да освободи затворниците, докато ние тук се щураме като обезглавени пилета.

Нещо просветна в замаяните очи на Фреди Дентън.

— Затворниците! Мел, да тръгваме!

Бяха изминали само три метра, когато Хенри изрева в мегафона си:

— И приберете пистолетите, идиоти такива!

Фреди се подчини на командата, Мел също. Двамата пресякоха площадчето пред военния мемориал и изкачиха стълбите, водещи към входа на участъка. Пистолетите им бяха прибрани в кобурите, което вероятно беше добре за дядото на Нори.