Стивън Кинг
Под купола (325)

3.

Когато пресякоха блестящия пояс, Барби усети леко замайване, но нищо повече. Ърни за момент се пресели в хотелска стая, която миришеше на борова смола и от която се чуваше ревът на Ниагарския водопад. Облечената в ефирна бледолилава нощница жена, за която се бе оженил преди дванайсет часа, се приближи към него. Тя пое ръцете му и ги постави върху гърдите си, казвайки: „Този път няма да се наложи да спрем, мили.“

Тогава чу вика на Барби и се върна в реалността.

— Ръсти! Тя получи пристъп! Спри!

Ърни се извърна и видя, че Джаки Уетингтън трепери като лист; беше забелила очи, пръстите на ръцете й бяха разперени.

— Той носи кръст, всичко наоколо е в пламъци! — изкрещя тя. От устата й хвърчаха пръски слюнка. — Светът гори! Хората горят! — Писъците й изпълваха вътрешността на микробуса.

Ръсти за малко не заби микробуса в канавката. Спря в средата на пътя, изскочи навън и се втурна към страничната врата. Барби вече я беше отворил. Роми беше прегърнал с една ръка Джаки, която бършеше брадичката си с длан.

— Добре ли си? — попита я Ръсти.

— Сега, да. Аз просто… всичко… всичко беше в пламъци. Беше ден, но беше тъмно. Хората горяха… — Тя се разплака.

— Спомена за някакъв човек, носещ кръст — каза Барби.

— Голям бял кръст. Вързан на въже… или кожен ремък. Висеше на гърдите му. Голите му гърди. После той го вдигна пред лицето си. — Тя пое дълбоко въздух и го издиша бавно, на пресекулки. — Вече избледнява, но… ох.

Ръсти й показа два пръста и я попита колко пръста вижда. Джаки отговори правилно и проследи с очи палеца му, който той размърда първо наляво-надясно, а после нагоре-надолу. Потупа я по рамото, след това изгледа подозрително блестящия пояс. Какво беше казал Ам-гъл на Билбо Бегинс? Коварно, драги.

— А ти, Барби? Добре ли си?

— Да. Зави ми се леко свят за секунда, това е всичко. Ърни?

— Видях съпругата си. И хотелската стая, в която бяхме отседнали по време на медения ни месец. Съвсем ясно я видях.

Опита се отново да извика спомена. Не беше се сещал за този момент от години. „Какъв срам, как съм могъл да забравя такъв прекрасен спомен!“ Белите й бедра под късата нощница; финото окосмяване около интимните й части; зърната на гърдите й, прозиращи под коприната, притиснати в дланите му. Тя плъзга езика си в устата му и облизва долната му устна отвътре.

„Този път няма да се наложи да спрем, мили.“

Ърни се отпусна в седалката и притвори очи.