Стивън Кинг
Под купола (72)

3.

— Вече е Хелоуин. Не можете… не можем…

Ръсти тъкмо сгъваше поредната превръзка, ала щом го чу, буквално застина. Стори му се, че ненадейно се е пренесъл в стаята на дъщерите си и слуша виковете на Джанел: „Всичко е заради Страшната тиква!“

Вдигна очи към Линда. И тя го беше чула. Очите й се бяха разширили, а румените й страни бяха бледи.

— Линда! — извика Ръсти. — Веднага вземи радиостанцията си и се обади в болницата! Кажи на Туич да прати линей…

— Огън! — изкрещя Рори Динсмор с пронизителен, треперещ глас. Лестър го гледаше смаяно, както навярно Мойсей е гледал пламтящия къпинов храст. — Огън! Автобусът гори! Всички пищят! Пазете се от Хелоуин!

Тълпата бе притихнала и слушаше бълнуванията на момчето. Дори Джим Рени ги чу и бързо започна да си пробива път с лакти.

— Линда! — кресна й Ръсти. — Веднага се обади в болницата! Трябва ни линейка!

Тя се сепна, сякаш някой току-що бе щракнал с пръсти пред лицето й, и взе радиостанцията, която висеше на колана й.

Рори се приведе, тупна върху изпотъпканата трева и започна да се гърчи.

— Какво става? — попита бащата.

— Ох, боже мили, той умира! — проплака майката.

Ръсти обърна треперещото момче (опитваше се да не мисли за Жанин, докато го правеше, което бе невъзможно) и надигна брадичката му, за да осигури достъп на въздуха до дробовете му.

— Хайде, татко — каза на Олдън. — Не ме изоставяй точно сега. Стисни добре отзад врата му. Да приложим натиск върху раната. Да спрем кръвта.

Натискът можеше да вкара частицата, отнесла окото на хлапето, още по-навътре, ала по-късно щеше да се тревожи за това. Ако хлапето не умреше тук, на тревата.

Някъде наблизо — и същевременно толкова далеч — се чу гласът на един от войниците. Още юноша, той изглеждаше изплашен и изпълнен със съжаление:

— Опитахме се да го спрем. Момчето не ни послуша. Не можехме да направим нищо.

Пит Фрийман, чийто фотоапарат „Никон“ се полюшваше до коляното му, дари младия боец с язвителна усмивка.

— Мисля, че го знаем. И да не сме го знаели преди, вече нямаме никакви съмнения.