Стивън Кинг
Под купола (301)

14.

Андрея се оказа права, че Ал Тимънс ще отвори вратите в шест. По това време главната улица, която беше почти пуста през деня, се изпълваше с граждани, отиващи в общината. Повечето слизаха по Таун Комън Хил на малки групички. Откъм Ийстчестър и Нортчестър започваха да прииждат претъпкани коли. Тази вечер като че ли никой не искаше да остава сам.

Тя беше дошла рано, в залата все още имаше доста свободни места. Седна на третия ред, до пътеката. Точно пред нея, на втория ред, бяха Каролин Стърджис и Ейдън и Алис Епълтън. Децата бяха ококорили очи от любопитство. Малкото момченце стискаше бисквитка.

Линда Евърет също беше дошла рано. Андрея беше научила от Джулия, че съпругът и Ръсти е арестуван по някакво измислено обвинение, и предполагаше, че сега тя се чувства ужасно. Бившата полицайка обаче криеше мъката си доста успешно — беше си сложила тежък грим и носеше красива рокля с големи джобове. Имайки предвид собственото си неразположение (устата й беше пресъхнала, болеше я главата, а стомахът я свиваше), Андрея изпита уважение към куража й.

— Ела седни при мен, Линда — каза и потупа с длан съседната седалка. — Как е Ръсти?

— Не зная — отговори Линда, после мина покрай Андрея и седна. Чу се изтракване, явно в единия от странните й джобове имаше нещо. — Не ми разрешават да го видя.

— Всичко ще се оправи — каза Андрея.

— Да — отвърна мрачно Линда. — Ще се оправи. — Тя се наведе. — Здравейте деца, как се казвате?

— Това е Ейдън, а това е… — започна Каро.

— Аз съм Алис. — Момиченцето вдигна ръката си като малка принцеса. Ейдън и мен… аз и Ейдън… сме купсирчета. Това означава куполни сирачета. Търстън го измисли. Той може да прави фокуси. Като например да вади монети от ухото си.

— Е, май сте имали късмет. — Линда се усмихна, въпреки че изобщо не й беше до усмивки. Никога преди не се бе чувствала толкова нервна. Всъщност „нервна“ беше твърде слаба дума. Тя беше изплашена до смърт.