Стивън Кинг
Под купола (152)

4.

Телефонът звънна. Най-вероятно беше Хауи — обаждаше се да й каже, че ще закъснее, затова по-добре да не го чака, а да заключи вратите и да си ляга…

В следващия миг истината изведнъж се стовари отгоре й като противни подаръчета, сипещи се от отровна пинята^[1], и тя осъзна, че Хауи е мъртъв. Нямаше представа кой може да я търси в — тя погледна часовника си — нула часът и двайсет минути, но определено не беше Хауи.

Тя потръпна, докато се изправяше, и разтърка врата си, ругаейки се, задето бе заспала на дивана. Естествено, не пропусна да наругае мислено и онзи, който я будеше в този безбожен час и я караше да си припомни отвратителната истина за случилото се с Хауи.

Тогава й хрумна, че може да има само една причина за подобно късно обаждане — Куполът или бе изчезнал, или повърхността му най-сетне бе пробита. Тя стовари крака си върху масичката за кафе с такава сила, че листовете се разпиляха, и се затътри към телефона, намиращ се до креслото на Хауи (само при вида на това празно кресло сърцето й се свиваше).

— Ало? — изхъхри тя, вдигайки слушалката. — Какво има?

— Обажда се Дейл Барбара.

— Барби! Успяха ли да го пробият? Куполът пробит ли е вече?

— Не. Бих искал да е така, но ти звъня заради нещо друго.

— За какво? В момента е дванайсет и половина, за бога!

— Беше ми казала, е съпругът ти е разследвал Джим Рени.

Бренда мълчеше, опитвайки се да осмисли думите му. Бе допряла длан до шията си — мястото, където Хауи я беше погалил за последен път.

— Да, разследваше го, но нямаше абсолютно никакви…

— Помня какво ми каза — прекъсна я Барби. — Трябва да ме изслушаш, Бренда. Ще можеш ли? Успях ли да те разсъня достатъчно?

— Да, определено.

— Съпругът ти си е водил бележки, нали?

— Да, на лаптопа си. Разпечатах ги. — Тя погледна към страниците от файла „ВЕЙДЪР“, които лежаха в пълен безпорядък върху масичката за кафе.

— Добре. Утре сутринта искам да сложиш разпечатката в плик и да го занесеш на Джулия Шамуей. Кажи й да го скрие на сигурно място. На някое наистина сигурно място, ако разполага с такова. Или в каса за ценности, или заключен сейф, ако няма къде другаде… Кажи й също така да го отвори, в случай че нещо се случи с теб, с мен или с нас двамата.

— Плашиш ме.

— Иначе, ако всичко е нормално, да не го пипа. Как смяташ, ще те послуша ли? Инстинктът ми казва, че ще те послуша.

— Естествено, че ще ме послуша, но защо не искаш тя да поглежда разпечатките?

— Защото, ако редакторката на местния вестник види какво е събрал съпругът ти за Големия Джим и Големия Джим узнае, че тя е запозната с материалите, ще останем без козовете, които държим. Следиш ли ми мисълта?

— Да-а-а… — въздъхна тежко тя. Отчаяно й се искаше не тя, а Хауи да водеше този среднощен разговор, ала нямаше как.

— Бях ти казал, че ако ракетата не успее да пробие Купола, днес може да ме арестуват. Спомняш ли си?

— Разбира се.

— Е, не ме арестуваха. Хитрото дебело копеле явно чака да избере най-благоприятния момент за действие. Обаче едва ли ще чака твърде дълго. Почти съм сигурен, че това ще стане утре — тоест днес, може би сутринта или някъде в ранния следобед…

— За какво ще те арестуват според теб?

— Нямам представа, но няма да е за кражба от магазин примерно. А след като ме вкарат зад решетките, може да ми се случи някакъв инцидент… Нагледал съм се на сума ти такива примери в Ирак.

— Но това е лудост! — възкликна тя, въпреки че усещаше смразяващата, кошмарна правдоподобност на думите му.

— Помисли малко, Бренда. Рени трябва да заличи уликите срещу себе си, нуждае се от изкупителна жертва, а и новият шериф е в джоба му. Както се казва, звездите са на негова страна.

— И бездруго смятах да се видя с него — отбеляза Бренда. — И смятах да взема и Джулия с мен от съображения за сигурност.

— Не взимай Джулия — посъветва я Барби, — но не отивай сама.

— Да не би да мислиш, че той ще…

— Не знам какво ще направи, нито колко далеч ще стигне. На кого можеш да се довериш, като изключим Джулия?

Мислите й се върнаха към вчерашния следобед — как стоеше на Битч Роуд след потушаването на пожара и се чувстваше добре, защото в тялото й бушуваха ендорфини. Тогава Ромео Бърпи й беше подхвърлил, че трябва да се кандидатира за шеф на пожарната.

— Роми Бърпи — каза.

— Добре, значи ще отидеш заедно с него.

— Да му кажа ли какво е събрал Хауи за…

— Не — гласеше категоричният отговор. — Той е просто твоята застраховка „Живот“. Ето ти още една — заключи някъде лаптопа на мъжа си.

— Добре… но ако скрия лаптопа и оставя разпечатката на Джулия, какво ще покажа на Джим? Да принтирам втори екземпляр, може би…

— Не. Един е напълно достатъчен. Поне за момента. Едно е да го стреснем мъничко, а съвсем друго — да го ужасим. Това само би го направило още по-непредсказуем. Бренда, как смяташ, според теб Рени замесен ли е във въпросните далавери?

В отговора й нямаше никакво колебание:

— Вътре е и с двата крака. — След като Хауи бе напълно убеден в това, тя не виждаше никакви причини да се съмнява.

— А запозната ли си добре със съдържанието на файла?

— Не помня точните цифри и имената на всички банки, които са използвали, но принципно да.

— Значи ще ти повярва — заключи Барби. — Без значение дали имаш втори екземпляр на разпечатката, ще ти повярва и още как.