Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Under the Dome, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 48 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2014 г.)

Издание:

Стивън Кинг. Под купола. Том І

Американска. Първо издание

Редактор: Лилия Анастасова

Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010

ИК „Плеяда“, София, 2010

ISBN: 978-954-409-306-8

 

 

Издание:

Стивън Кинг. Под купола. Том ІІ

Американска. Първо издание

Редактор: Лилия Анастасова

Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010

ИК „Плеяда“, София, 2010

ISBN: 978-954-409-307-5

История

  1. — Добавяне

4.

След стотина метра голямата топла длан се превърна в призрачна ръка, въпреки че лекият ветрец носеше към него миризмата на горящ бензин, примесена със сладникав мирис (вероятно смесица от вонята на разтопена пластмаса и горяща плът). Барби пробяга още шейсетина метра, после спря и се обърна. Задъхваше се. Не беше от тичането; той не пушеше и беше в добра физическа форма (е, сравнително добра — ребрата отдясно още го боляха от побоя на паркинга на „Дипърс“). Вероятно се задъхваше от страх и ужас. Падащите отломки от самолета (не само витлото-беглец) можеха да го убият или да го изгорят жив. Истински късмет беше, че още е жив.

Изведнъж видя нещо, от което дъхът му спря. Изправи се и се обърна да погледне мястото, на което се беше разбил самолетът. Шосето беше осеяно с отломки — цяло чудо беше, че още е цял и невредим. Усукано самолетно крило лежеше вдясно, другото надничаше от ливадата вдясно, обрасла с тимотейка, недалеч от мястото, на което се беше приземило витлото-беглец. Освен мъжкия крак той видя откъснати длан и ръка. Дланта сякаш посочваше отсечена глава, като че ли казваше: „Тази е моята.“ Ако се съди по косата, главата беше на жена. Електрическите проводници над шосето бяха разкъсани, жиците пукаха и се гърчеха на банкета.

Недалеч от главата и ръката лежеше смазаният корпус на самолета. Барби прочете „НД13“. Само толкова. Ако имаше още, то надписът беше останал върху друго парче от корпуса.

Само че не страшната гледка привлече погледа му и спря дъха му. Оранжево-червената роза на катастрофата вече я нямаше, но в небето още се издигаха пламъци. Несъмнено от горящ керосин. Обаче…

Обаче огънят беше като прозрачна завеса. Отвъд нея и през нея Барби виждаше пейзажа на Мейн — още спокоен, без още да реагира, но въпреки това в движение. Блещукане във въздуха над пещ за изгаряне на смет или горящ варел. Изглеждаше, сякаш някой е плиснал бензин върху стъкло на прозорец и го е запалил.

Почти хипнотизиран — поне така се чувстваше — Барби тръгна към мястото, където се беше разбил самолетът.