Стивън Кинг
Под купола (225)

8.

Ръсти мина по Уест Стрийт, за да заобиколи пожара, след това сви по шосе 117 и навлезе в долната част на главната улица. Погребалната агенция на Бауи тънеше в мрак, отпред светеха само няколко малки крушки. Той заобиколи отзад, както го беше инструктирала жена му, и паркира до катафалката — дълъг сив кадилак. Някъде наблизо тракаше генератор.

Тъкмо протегна ръка към дръжката на вратата и телефонът му изчурулика. Изключи го, без дори да погледне кой го търси, а когато отново вдигна поглед, видя, че до прозореца стои полицай. Полицай с изваден пистолет.

Беше жена. Когато тя се наведе, Ръсти видя облак къдрава руса коса, а накрая и лицето на жената, за която му беше споменала Линда. Полицейската диспечерка на дневната смяна. Ръсти предположи, че след появата на Купола тя е започнала да работи и нощно време. Предположи също така, че тя сама си е възложила настоящата задача.

Тя прибра пистолета в кобура.

— Здравейте, доктор Ръсти. Стейси Могин. Преди две години се ожулих на отровен дъб. Вие ме излекувахте. Нали си спомняте, получих обрив на… — Тя потупа задника си.

— Спомням си. Радвам се да ви видя с вдигнати панталони, госпожо Могин.

Тя се засмя по същия начин, по който беше говорила досега — тихичко.

— Надявам се, че не съм ви изплашила.

— Само малко. Тъкмо изключвах мобилния си телефон, когато ви видях.

— Съжалявам. Влизайте вътре. Линда чака. Нямаме много време. Аз ще стоя на пост отвън. Ако някой се появи, ще кликна два пъти на радиостанцията на Лин. Братята Бауи паркират на страничния паркинг, така че ако дойдат те, ще можем да се измъкнем незабелязано по Ийст Стрийт. — Тя наклони леко глава и се усмихна. — Е… това е твърде оптимистично, но поне няма да разберат кои сме. Ако имаме късмет.

Ръсти тръгна след нея, като се ориентираше по буйната й коса.

— С взлом ли влезе вътре, Стейси?

— Не, разбира се. Имаше ключ в полицията. Повечето собственици на офиси са ни оставили ключове.

— А защо реши да ни съдействаш?

— Защото за всички глупости е виновен страхът. Дюк Пъркинс отдавна да се е справил. Хайде. И действай бързо.

— Не мога да ти обещая такова нещо. Всъщност нищо не мога да ти обещая. Аз не съм патолог.

— Колкото се може по-бързо тогава.

Ръсти влезе вътре и малко след това се озова в прегръдките на Линда.