Стивън Кинг
Под купола (290)

3.

Младши беше съвсем буден. Той седеше до прозореца на болничната си стая и гледаше как странната розова луна се скрива зад новото черно петно върху Купола. То беше по-голямо и се намираше по-високо от петното, оставено от неуспешните ракетни атаки. Бяха направили още един опит да разрушат Купола, докато е бил в безсъзнание. Не че му пукаше особено. За него беше важно, че Купола е издържал. Със сигурност беше издържал, защото иначе градът щеше да прилича на претъпкан с войници Лас Вегас. Е, и сега се виждаха светлинки (те посочваха къде живеят страдащите от безсъние хора), но като цяло Честърс Мил спеше. А това беше добре, защото той трябваше да помисли за някои неща.

А именно за Барби и за приятелите на Барби.

Сега не го болеше главата и спомените му се бяха върнали, но той не се заблуждаваше — знаеше, че е много болен. Цялата лява част на тялото му беше неестествено отпусната, а от левия край на устата му понякога се проточваше слюнка. Когато я избърсваше с лявата си длан, той невинаги усещаше допира. Отгоре на всичко пред лявото му око се мержелееше една доста голяма черна точка. Сякаш нещо в окото му се беше скъсало. Той предполагаше, че е станало точно това.

Младши си спомни чудовищния гняв, който го беше обзел в Деня на Купола; спомни си как беше подгонил Анджи по коридора, как я беше блъснал в хладилника и как беше забил коляното си в лицето й. Спомни си и странния пукот, сякаш зад очите й имаше чиния, която се беше счупила от удара. Гневът вече се беше стопил. Неговото място бе заето от недоволство, което извираше от някакъв кристалночист извор, намиращ се дълбоко в мозъка му, и се разливаше по цялото му тяло.

Дъртият шибаняк, на когото бяха изкарали акъла край Честърс Понд, го беше прегледал тази вечер. Дъртият шибаняк се държа професионално — измери температурата и кръвното му налягане, попита дали го боли главата, дори провери рефлексите му с помощта на малко гумено чукче. След като си тръгна, Младши чу шушукане и смях. Някой спомена името на Барби. Младши се промъкна до вратата и надникна навън.

Видя дъртия шибаняк и една от доброволките — онази сладка жабарка на име Буфало, или нещо като Буфало. Дъртият шибаняк беше разкопчал престилката й и опипваше циците й. Тя беше свалила ципа на панталоните му и сръчно стимулираше пениса му с ръце. Лампата в коридора обливаше и двамата с отровнозелена светлина.

— Младши и приятелят му ме биха — каза дъртакът, — но онзи другият е вече мъртъв, а и Младши скоро ще умре. Заповед на Барби.

— Харесва ми да смуча патката на Барби. Сладка е като близалка — каза момичето Буфало, а дъртият шибаняк отговори, че и на него също му харесва. Когато примигна, Младши видя, че двамата просто се отдалечават по коридора. Никаква зелена аура, никакви мръсотии. Това халюцинация ли беше? Май не? Едно обаче беше сигурно — всички те бяха замесени. Всички те подкрепяха Барби. Да, той беше в затвора, но само временно. За да печели симпатии вероятно. Такъв е бил планът му. Освен това той мислеше, че в затвора е на сигурно място.

— Но греши — прошепна Младши, когато седна до прозореца и се загледа в нощта. — Греши.

Младши знаеше каква е причината за страданията му. Беше я прозрял внезапно. Всичко му изглеждаше съвсем логично. „Отровен съм с талий, също като онзи руснак в Англия. Идентификационните плочки на Барби са били покрити с талиев прах. Аз ги пипах, затова сега умирам. Баща ми ме изпрати в апартамента на Барби, значи и той също е замесен. Той е един от… как се казваха онези?“

— Слуги — прошепна Младши. — Слугите на Барби.

„Когато човек се замисли — с пречистен мозък, разбира се, — всичко му става ясно. Баща ми се е страхувал, че ще кажа за Когинс и Пъркинс. И какво следва? Отравяне с талий. Всичко се връзва.“

На паркинга отвъд моравата притича вълк. А на самата морава две голи жени лежаха една до друга в поза 69. Шейсет и девета изберете и ще се наядете! Така викаха Младши и Франки като малки, когато видеха две момичета да вървят заедно. Те не разбираха значението на думите, само знаеха, че казват нещо цинично. Едната от лесбийките приличаше на Сами Буши. Сестрата — Джини, му бе казала, че Сами е мъртва, което очевидно не беше вярно. Значи и Джини беше в кюпа, значи и тя подкрепяше Барби.

Целият ли град беше на тяхна страна? Можеше ли да вярва изобщо на някого?

Той осъзна, че може да вярва на двама. На децата, които с Франк бяха намерили край езерото. Алис и Ейдън Епълтън. Спомни уплашените им очи, спомни си как момиченцето се сгуши в него, когато го вдигна от земята. Той го беше уверил, че никой няма да му стори зло, а то беше попитало:

— Обещаваш ли?

Младши беше отговорил утвърдително. Беше се почувствал добре от това, че е дал обещание. Освен това му беше приятно да държи доверчивото същество в ръцете си.

Внезапно взе решение. Щеше да убие Дейл Барбара. Щеше да убие и всички, които му се изпречеха на пътя. След това щеше да убие и баща си (от дълго време мечтаеше да направи това, въпреки че досега никога не го беше признавал пред себе си).

След като свършеше тази работа, щеше да открие Ейдън и Алис. Ако някой се опиташе да му попречи, щеше да го убие. Щеше да закара децата на Честър Понд и щеше да се грижи там за тях. Щеше да спази обещанието, което беше дал на Алис. Така нямаше да умре. Господ нямаше да позволи той да умре от отравяне с талий, защото децата се нуждаеха от грижи.

Сега Анджи Маккейн и Дуди Сандърс крачеха важно по паркинга; носеха къси полички и фланелки с емблемата на „Дивите котки“. Те го видяха и започнаха да въртят задниците си и да вдигат полите си. Лицата им бяха сивкави, погрознели от разложението. Момичетата пееха:

— Вратата на килера отвори! Влез и ни изчукай ти! Хайде нашите!

Младши затвори очи. После ги отвори. Приятелките му ги нямаше. Още една халюцинация, като вълка. Момичетата в поза 69 май бяха истински обаче.

„Може и да не закарам децата на езерото. Много е далече от града. Може да ги закарам в килера на Маккейн. Той е близо и в него има много храна. А освен това там е тъмно.“

— Ще се погрижа за вас, деца — каза Младши. — Ще ви пазя. Щом Барби умре, цялата конспиративна мрежа ще се разпадне.

Малко по-късно той опря челото си в стъклото и също заспа.