Стивън Кинг
Под купола (214)

23.

Кери Карвър рядко се занимаваше с малкото им магазинче; въпреки че бакалията им бе осигурявала доста прилична прехрана през годините, тя винаги бе смятала, че е „над тези неща“. Ала когато Джони предложи да вземат буса и да пренесат всички консервирани стоки в къщата — „за по-сигурно“, както деликатно се изрази, — тя веднага се съгласи. И макар и да не обичаше да работи (вместо да бачка, дай й да гледа риалити предавания като „Съдията Джуди“), Кери веднага се съгласи да му помогне. Тя не бе участвала в безредиците пред супермаркета, но когато по-късно минаха оттам с приятелката й Лий Андерсън, за да огледат щетите, изпотрошените витрини и кръвта по паважа я накараха да потръпне. Както и да се замисли сериозно за бъдещето.

Джони издърпваше кашоните със супи, яхнии, боб и сосове, а Кери ги нареждаше в „коритото“ на големия им пикап додж „Рам“. И тъкмо бяха преполовили работата, когато надолу по улицата избухна пожар. И двамата чуха усиления през мегафон глас. На Кери й се стори, че видя две или три фигури да тичат по алеята откъм страната на „Бърпис“, ала не беше съвсем сигурна. По-късно вече щеше да е сигурна и щеше да увеличи броя им до „най-малко четирима“. Ако не и петима.

— Какво става там? — изплаши се тя. — Скъпи, какво значи това?

— Значи, че шибаният кучи син не е сам — отвърна Джони. — И че има цяла банда със себе си.

Ръката на съпругата му лежеше на рамото му и той усети как тя впива ноктите си в кожата му. Джони отметна дланта й и хукна към полицейския участък, като крещеше: „ПОЖАР!“ Вместо да го последва, Кери Карвър продължи да товари камиона. Страхуваше се за бъдещето повече от всякога.