Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Under the Dome, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 48 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2014 г.)

Издание:

Стивън Кинг. Под купола. Том І

Американска. Първо издание

Редактор: Лилия Анастасова

Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010

ИК „Плеяда“, София, 2010

ISBN: 978-954-409-306-8

 

 

Издание:

Стивън Кинг. Под купола. Том ІІ

Американска. Първо издание

Редактор: Лилия Анастасова

Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010

ИК „Плеяда“, София, 2010

ISBN: 978-954-409-307-5

История

  1. — Добавяне

6.

Стигнаха до шосе 117, където имаше още една тежка катастрофа — две коли и поне две жертви според Барби. После видя още един труп зад волана на стар шевролет, който беше почти унищожен. Само че този път някаква жена беше оцеляла и седеше с наведена глава до смачкания мерцедес. Пол Гендрън се втурна към нея, а Барби само гледаше безпомощно. Жената видя Гендрън и се опита да стане.

— Не, госпожо, не мърдайте! — извика й той.

— Май ми няма нищо — измънка непознатата. — Само съм… сещате се… само съм изплашена. — Тя се засмя, макар че лицето й беше подпухнало от плач.

Появи се друга кола — таратайка, шофирана от старец, зад която се бяха подредили автомобили с очевидно нетърпеливи водачи. Той видя катастрофиралите коли и спря. Шофьорите зад него също удариха спирачки.

Елза Андрюс се беше изправила и си беше възвърнала самообладанието дотолкова, че да изрече онова, което щеше да се превърне в мото на деня:

— В какво се блъснахме? Не беше в другата кола, Нора я заобиколи.

Гендрън отговори съвсем откровено:

— Хабер си нямам, мадам.

— Питай я дали има мобилен телефон — обади се Барби, после извика на насъбралите се зяпачи: — Хей, кой има мобилен?

— Аз, господине — отвърна някаква жена, но преди да продължи, всички чуха някакво бумтене. Идваше хеликоптер.

Барби и Гендрън ужасено се спогледаха.

Синьо-бялата машина летеше ниско. Насочваше се към стълба от дим, бележещ мястото на катастрофиралия лесовоз на шосе 119; кристалночистият въздух беше като увеличително стъкло и Дейл ясно виждаше числото 13 отстрани на хеликоптера. Както и логото на Си Би Ес. Машината беше на новинарски екип от Портланд. „Вероятно вече са били в района“ — помисли си той. Денят беше идеален за заснемане на кървав репортаж от катастрофата, който да бъде излъчен по новините в шест часа.

— О, не! — изпъшка Тюлена и засенчи с длан очите си. После извика: — Върнете се, тъпаци! Веднага обратно!

Барби също изкрещя:

— Не! Спрете! Махайте се!

Разбира се, хвърляше си думите на вятъра. Още по-безсмислено беше да ръкомаха, сякаш прогонваше досадна муха.

Елза втрещено изгледа Тюлена, после Дейл.

Хеликоптерът се сниши до върховете на дърветата и закръжи над тях.

— Май ще му се размине — прошепна Гендрън. — Пилотът сигурно е видял…

В този момент обаче машината зави на север — очевидно операторът искаше да заснеме от друг ъгъл пасището на Динсмор — и се блъсна в бариерата. Барби видя как единият ротор се откъсна. Хеликоптерът започна да пада и същевременно се отклони от курса си. После експлодира и нови горящи отломки обсипаха пътя и нивите отвъд бариерата.

От страната на Гендрън.

Отвъд преградата.