Стивън Кинг
Под купола (202)

11.

Ръсти тъкмо поемаше към шосе 119, когато бе сепнат от мощен автомобилен клаксон. Той погледна в огледалото за обратно виждане и забеляза един от оранжевите общински камиони, който завиваше по алеята на болницата. Слънцето го заслепяваше и му беше трудно да определи кой е зад волана, но му се стори, че това е Стюарт Бауи. Онова, което забеляза в следващия миг, го изпълни с радост — в каросерията на камиона лежаха две големи газови бутилки. По-късно щеше да разсъждава откъде се бяха взели; може би дори щеше да зададе някои въпроси, но засега изпитваше единствено облекчение, че скоро лампите отново ще светнат, а респираторите и мониторите ще възобновят работата си. Вероятно не за дълго, ала точно сега нищо не бе в състояние да помрачи доброто му настроение.

В горната част на парка срещна добре познатия си пациент-скейтбордист Бени Дрейк в компанията на двама от приятелите му. Сред тях бе и момчето на Макклачи, което бе осъществило директното предаване от мястото на ракетния обстрел. Бени му махна с ръка и извика нещо — явно хлапето искаше от него да спре, за да му сподели нещо важно. Обаче Ръсти му махна в отговор и продължи по пътя си. Нямаше търпение да види Линда. Както и да я чуе какво има да му каже, естествено, но най-вече да я види, да я притисне в обятията си и накрая да се отдадат на любовни ласки.