Стивън Кинг
Под купола (349)

6.

Някъде лаеше куче.

Големия Джим го чу, но не си направи труда да се обърне. Изпитваше задоволство, гледайки как Питър Рандолф крачи надолу по хълма.

— Виж го само как се пощипва отзад — подметна Картър. — Ако беше жив, баща ми щеше да каже, че той ще ходи на кино.

— Ще ходи единствено в Радиото на Исус — отговори Големия Джим, — а ако прояви твърдоглавие и атакува фронтално, това може да е последното място, на което ще отиде. Хайде да се отправим към общината, за да погледаме този карнавал по телевизията. Когато ни писне, искам да намериш доктора-хипар и да му кажеш, че ако се опита да офейка, ще го тикнем в затвора.

— Да, сър. — С удоволствие щеше да изпълни тази задача. Помисли си, че би могъл отново да навести бившата полицайка, като този път свали гащичките й.

Големия Джим включи на скорост и бавно подкара надолу по хълма; предупреждаваше с клаксона хората, които не се отдръпваха достатъчно бързо от пътя му.

Когато зави по алеята пред общината, хондата подмина кръстовището и се насочи към изхода на града. В горната част на Хайленд Стрийт нямаше хора и Линда даде газ. Търстън Маршал запя „Колелата на автобуса“ и след малко децата започнаха да му пригласят.

Линда, която с всеки изминат метър ставаше по-спокойна, също се включи.