Стивън Кинг
Под купола (368)

3.

Букмейкърите от Вегас вероятно биха оценили шансовете за оцеляване на Сам Вердро на хиляда към едно. Но често се получават изненади — тъкмо с това хазартът изкушава — и човекът, който Джулия беше видяла да се тътри по Блек Ридж Роуд, беше Сам.

Сам Мърляча беше оцелял поради същата причина, поради която беше оцелял и Оли — имаше кислород.

Преди четири години старият пияница беше отишъл на преглед при доктор Хаскел с оплакването, че напоследък не му достига въздух. Лекарят беше преслушал свирещите му гърди и го беше попитал колко пуши.

— Ами… — беше промърморил Сам — пушех по четири кутии на ден, когато живеех в гората, но сега съм ги намалил, защото разчитам само на инвалидната си пенсия.

Доктор Хаскел го беше помолил да бъде по-конкретен.

— Абе, към две кутии „Американ Игълс“ отиват на ден. По-рано пушех „Честърфогис“, но сега вече ги правят само с филтър — беше обяснил той. — А и са скъпи. „Игълс“ са евтини, освен това филтърът им лесно се маха. Съвсем лесно. — След това се беше разкашлял.

Нямаше рак на белия дроб (доктор Хаскел доста се изненада), но на рентгеновата снимка се виждаше нещо като белодробен емфизем.

— Ще се наложи да те снабдим с кислородна маска — беше казал лекарят. Диагнозата беше лоша, но да оставим човека на мира. Както казват лекарите, когато чуеш тропот на копита, не си мислиш, че идват зебри. Освен това на хората често им се привижда това, което търсят, нали така? И при все, че доктор Хаскел загина геройски, никой, включително Ръсти Евърет, не го смяташе за Грегъри Хаус.

Всъщност Сам страдаше от бронхит, чиито симптоми отзвучаха малко след като лекарят постави грешната диагноза.

Дотогава обаче Сам беше включен в списъка на болните, на които трябва да бъдат доставяни бутилки с кислород. Компанията „Касълс Ин Ди Еър“ (от Касъл Рок, разбира се) ги доставяше, а Сам винаги ги приемаше. И защо да не ги приема? Също като хапчетата му за кръвно налягане, и кислородът се покриваше от „медицинските“ (така той наричаше медицинските осигуровки). „Медицинските“ много-много не му бяха ясни, но му беше ясно, че кислородът е безплатен. Освен това беше забелязал, че се чувства по-бодър, когато подиша чист кислород.

Понякога минаваха седмици, преди Сам да се сети да посети малката барачка, която той наричаше „кислородния бар“. Когато момчетата от „Касълс Ин Ди Еър“ се обадеха да кажат, че ще дойдат да приберат празните бутилки, Сам отиваше в „кислородния бар“ и развърташе вентилите, после натоварваше изпразнените бутилки на старата червена каручка на сина си и ги довличаше до синия камион на фирмата.

Ако живееше на Битч Роуд, в старата къща на Вердро, Сам щеше да изгори като факел (както се беше случило с Марта Едмъндс) още в първите минути след експлозията. Но къщата, в която се беше родил, и прилежащите й гори отдавна му бяха отнети за неплатени данъци (и закупени през 2008 година от една от няколкото фиктивни фирми на Джим Рени… на символична цена). По-малката му сестра обаче притежаваше малък парцел близо до Год Крийк; Сам живееше там в деня, когато светът избухна. Бараката не беше нищо особено, а и тоалетната беше на двора (течаща вода имаше само в кухнята, осигуряваше я ръчна помпа), но по-малката му сестра се беше погрижила да плати данъците… освен това той имаше „медицински“.

Сам не се гордееше с факта, че е един от инициаторите на боя във „Фуд Сити“. Беше изпил сума ти уискита и бири със стария Ру и му беше кофти, че е ударил с камък в лицето дъщеря му. Често си спомняше какъв звук се беше чул при удара и как счупената челюст на Джорджия беше увиснала — момичето беше заприличало на вентрилоквистко чучело с разбита уста. За малко не я беше убил. По чудо беше останала жива… но пък беше умряла скоро след това. После му беше дошла една още по-тъжна мисъл — ако не я беше ударил, тя нямаше да влезе в болницата. А ако не беше влязла в болницата, вероятно все още щеше да е жива.

Така погледнато, той я беше убил.

Експлозията в радиостанцията го събуди от пиянския му сън. Той се хвана за сърцето и започна да се оглежда стреснато наоколо. Прозорецът над леглото му се беше счупил. Всъщност всички прозорци на бараката се бяха счупили, а входната врата се беше откъснала от пантите.

Той прекрачи вратата и излезе на буренясалия двор, по който се търкаляха стари гуми; загледа се на запад, където бушуваше огромен пожар.