Стивън Кинг
Под купола (226)

9.

Хариет Бигълоу изврещя два пъти и припадна. Джина Буфалино гледаше втрещено.

— Разкарай Джина оттук — каза сепнато Търстън.

Той беше излязъл на паркинга, но се върна на бегом, когато чу изстрелите. За да намери това. Това клане.

Джини обгърна с ръка раменете на Джина и я изведе в коридора, където се бяха насъбрали пациентите, които можеха да ходят (в това число Бил Олнът и Танси Фрийман).

— Премести я — каза Търстън на Туич, като сочеше Хариет. — И дръпни роклята и надолу, нека бедното момиче поне да изглежда благоприлично.

Туич се подчини. Когато двамата с Джини влязоха отново в стаята, Търстън оглеждаше тялото на Франк Делесепс, който загина, защото дойде тук вместо приятеля на Джорджия и защото остана след времето за свиждания. Търстън беше метнал чаршаф върху Джорджия, по белия плат вече избиваха кървави макове.

— Можем ли да направим нещо, докторе? — попита Джини. Тя знаеше, че той не е лекар, просто се беше объркала заради шока. Гледаше тялото на Франк, притиснала длан към устата си.

— Да. — Търстън се изправи и коленете му изпукаха шумно. — Обадете се в полицията. Тук е било извършено престъпление.

— Всички, които са на смяна, се борят с пожара — поясни Туич. — А онези, които не са, или пътуват за натам, или спят, защото са си изключили телефоните.

— Е, обади се все пак на някого и разбери какво трябва да направим, преди да започнем да почистваме. Снимки или пък нещо друго. Не че е много трудно да се разбере какво се е случило. Ще трябва да ме извините за момент. Ще повърна.

Джини се отдръпна встрани, за да може Търстън да отиде в тоалетната. Той затвори вратата, но въпреки това се чуваше съвсем ясно как повръща — звук на форсиран двигател, задръстен от прах.

Джини усети лек световъртеж, нещо сякаш я подхвана и я издигна нагоре. Тя обаче устоя. След това погледна Туич и видя, че той затваря телефона си.

— Ръсти не отговаря — каза той. — Оставих му съобщение. Някой друг? А Рени?

— Не! — Тя потрепери. — Не на него.

— А сестра ми? Имам предвид Андрея?

Джини само го изгледа.

Туич издържа погледа й за момент, след това сведе очи.

— Май не — промърмори.

Джини го докосна над китката. Кожата му беше студена заради шока. Тя предполагаше, че и нейната също е студена.

— Ако това ще те успокои — каза тя, — мисля, че Андрея опитва да се изчисти. Дойде да се види с Ръсти и аз съм почти сигурна, че това е самата истина.

Туич прокара длани по бузите си, превръщайки за момент физиономията си в трагична маска.

— Това е кошмар.

— Да — потвърди Джини, след това извади телефона си.

— На кого ще се обадиш? — Туич се усмихваше плахо. — На ловците на духове?

— Не. Ако изключим Андрея и Големия Джим, кой тогава остава?

— Сандърс, но той е напълно безполезен и ти го знаеш. Защо просто не почистим кървищата? Търстън е прав, ясно е какво се е случило тук.

Търстън излезе от тоалетната. Бършеше устата си с хартиена кърпичка.

— Защото има правила, младежо. А като се вземат предвид обстоятелствата, сега е още по-важно да ги спазваме. Ако не друго, то поне трябва да се опитваме пи ги спазваме.

Туич вдигна поглед и видя, че на една от стените съхнат парченца от мозъка на Сами Буши. Това, с което тя някога беше мислила, сега приличаше на купчинки мокри овесени ядки. Той се разплака.