Стивън Кинг
Под купола (384)

3.

Не само местните гледаха. От другата страна се бяха струпали стотина войници, сред които беше и полковник Кокс. Те следяха безмълвно случващото се, сякаш пред тях играеха тенис.

Ръсти и Пайпър подишаха до Купола, като се опитваха да изпълнят белите си дробове с колкото се може повече кислород. След това се хванаха за ръце и се спуснаха към колите. Разделиха се, когато стигнаха до тях. Пайпър се спъна и падна на едното си коляно, изтървавайки ключовете на приуса. Зрителите простенаха.

Проповедничката вдигна ключовете от земята и се изправи. Ръсти вече беше запалил двигателя на хондата, когато тя отвори вратата на малката зелена кола и се метна зад волана.

— Дано не забравят да изключат климатиците — каза Сам.

Двете превозни средства завиха едновременно, приусът следваше много по-големия от него ван като териер овца. Насочиха се към Купола, преодолявайки бързо неравния терен. Оцелелите се разпръснаха; Алва носеше Алис Епълтън, а Линда побутваше кашлящите Джита с ръце.

Предницата на приуса спря на крачка от мръсната преграда. Ръсти направи обратен завой, после изтегли хондата назад.

— Съпругът ти е куражлия, а и дробовете му са много добри — рече Сам на Линда.

— Така е, отказа цигарите — отговори тя, като или не чу, или се направи, че не е чула изсумтяването на Туич.

Ръсти не се помайваше, въпреки че белите му дробове бяха здрави. Затръшна вратата зад себе си и се втурна към Купола.

— Лесна работа — каза той… и започна да кашля.

— Прав ли беше Сам? Въздухът в микробуса ставаше ли за дишане?

— По-добър беше от този тук. — Той се засмя. — Прав е и за нещо друго — отвори ли се вратата, влиза лош въздух и излиза добър въздух. Вероятно ще можете да стигнете до кутията без въздуха от гумите, но според мен на връщане той ще ви потрябва.

— Те няма да карат. Никой от тях — каза Сам. — Аз ще карам.

За пръв път от няколко дена устните на Барби се извиха в искрена усмивка.

— Нали вече нямаш книжка?

— Не виждам ченгета наоколо — отвърна Сам, после се обърна към Кокс: — А ти, Кап. Виждаш ли някое от тъпите провинциални ченгета?

— Няма нито едно — отговори Кокс.

Джулия дръпна Барби настрана.

— Сигурен ли си, че искаш да направиш това?

— Да.

— Знаеш, че шансовете клонят към нула, нали?

— Да.

— Можеш ли добре да се молиш, полковник Барбара?

В съзнанието му изникна салонът във Фалуджа: Емерсон зверски изритва по топките единия затворник; Хакермайер дръпва другия за куфията и опира пистолет в главата му; кръвта се разплисква, както се е разплисквала, когато хората са се биели с тояги.

— Не знам — отговори. — Знам обаче, че е мой ред.