Стивън Кинг
Под купола (363)

20.

— Прикривай ме! — каза мрачно стоящият в края на гората Обри. Беше свалил ризата си и я беше скъсал на две, след което беше завързал едното парче около челото си, очевидно за да прилича на Рамбо. — А ако смяташ да ме прецакаш, гледай да успееш от първия път, защото иначе ще се върна и ще ти прережа гърлото.

— Ще те прикривам — обеща Мел. Наистина имаше такова намерение. Смяташе, че в гората е на сигурно място.

Вероятно беше прав.

— На онзи луд наркоман няма да му се размине — каза Обри. Дишаше учестено, подготвяйки се психически. — Нещастник. Дрогиран мръсник. — Повиши глас: — Идвам, наркоманче мръсно!

Готвача се беше показал иззад камиона, за да огледа убитите. Насочи вниманието си към гората тъкмо когато Обри Тоул изскочи от нея, крещейки като обезумял.

Тогава Мел започна да стреля и въпреки че куршумите падаха далеч от него, Готвача приклекна инстинктивно. Точно в този момент дистанционното се изхлузи от отпуснатия колан на долнището на пижама му и се изтърколи в тревата. Наведе се да го вземе, но Обри натисна спусъка на автоматичната си пушка. Куршумите зачаткаха по ламарината на камиона и след секунда дясното стъкло се пръсна на хиляди блестящи парченца. Един от куршумите рикошира със свистене от металната лайстна, обрамчваща предното стъкло.

Готвача заряза дистанционното и отвърна на огъня. Но елементът на изненада вече го нямаше и Обри Тоул не стоеше неподвижен като глинена патица, а тичаше криволичейки. Беше се отправил към радиоантената. Не за да се скрие зад нея, а за да отвори „път“ за стрелбата на Сиърлс.

Последният куршум от пълнителя на Обри одра лявата част на главата на Готвача. Рукна кръв и топка косми падна върху кльощавото рамо на Готвача. Той тупна тежко на задника си и едва не изтърва Божия воин. Знаеше, че не е сериозно ранен, но смяташе, че е време Сандърс да му помогне, ако може. Изсвири силно с пръсти.

Обри Тоул стигна оградата на радиоантената в момента, в който Мел отново откри огън откъм гората. Този път Мел се целеше в задната част на камиона. Ламарината разцъфтя като майска роза. Резервоарът експлодира и задницата на камиона отскочи нагоре, обгърната от пламъци.

Готвача, който беше блъснат от мощна топла вълна, намери време да се замисли за гранатите. Ще гръмнат ли? Видя, че стоящият до радиоантената мъж се цели в него, и се зачуди дали да стреля по него, или да сграбчи дистанционното. Избра дистанционното, но точно когато го напипа, въздухът около него внезапно се изпълни с невидими жужащи пчели. Една от тях ужили рамото му, друга се заби странично в корема му, пренареждайки вътрешностите му. Готвача Буши падна и се претърколи, като отново изпусна дистанционното. Тъкмо посягаше към него, когато наблизо зажужа нов рояк пчели. Заряза дистанционното и запълзя през високата трева, вече се надяваше само на Сандърс. Мъжът от радиоантената — единственият храбрец сред седмината нападатели — се приближаваше към него. Въпреки че Божият воин тежеше страшно (тялото му също тежеше страшно), Готвача успя да се изправи на колене и да натисне спусъка.

Нищо не последва.

Или патроните бяха свършили, или се беше получила засечка.

— Гаден мръсник! — извика Обри Тоул. — Наркоманче скапано. Дръпни си от това, нещаст…

— Клодет! — изрева Сандърс.

Тоул понечи да се извърне, но закъсня. Калашникът изтрака и четири куршума пръснаха главата на Обри.

— Готвачо! — изкрещя Анди и изтича до приятеля си, който беше ранен в рамото, корема и слепоочието. Цялата лява част на лицето на Готвача, беше обляна в кръв. — Готвачо! Готвачо! — Той падна на колене и прегърна Готвача. Не забелязваха Мел Сиърлс, който излезе от гората и започна да се промъква към тях.

— Спусъка — прошепна Готвача.

— Какво? — Анди погледна спусъка на Клодет, после разбра, че Готвача няма него предвид.

— Дистанционното — прошепна Готвача. Лявото му око беше покрито от кървава пелена, дясното се взираше съсредоточено в Анди. — Дистанционното, Сандърс.

Анди видя, че дистанционното лежи в тревата. Вдигна го и го подаде на Готвача. Готвача го стисна.

— Обичам те, Готвачо! — каза Анди и целуна напуканите устни на Буши.

— Обичам те… също… Сандърс.

— Хей, вие, педали! — подвикна весело Мел. Беше само на десет метра от тях. — Искате ли стая? Впрочем аз мога да ви осигуря стая в ада.

— Сега… Сандърс… сега.

Мел натисна спусъка.

Куршумите повалиха Анди и Готвача настрани, но преди телата им да се отделят едно от друго, двамата приятели успяха да натиснат белия бутон.

Грейна ослепителна бяла светлина, която погълна всичко.