Стивън Кинг
Под купола (286)

21.

Нещо студено се лепна за бузата на Андрея. Тя го отблъсна и се извъртя настрани. Канеше се да се върне в прегръдките на оздравителния сън, когато чу излайване.

— Млъквай, Хорас. — Сложи възглавницата върху главата си. Коргито излая още веднъж, а след това стовари двайсеткилограмовото си тяло върху краката й.

— Ах! — изкрещя Андрея и се надигна. Видя блестящи лешникови очи и ухилена кучешка физиономия. Само че част от тази физиономия беше скрита зад нещо. Беше скрита зад кафяв хартиен плик. Хорас пусна плика върху корема й и скочи обратно на пода. Не му беше позволено да се качва върху мебели и хора, но настоятелната нотка в мъртвия глас го беше накарала да наруши правилото.

Андрея вдигна плика, по който имаше следи от зъбите и лапите на Хорас. Имаше и залепнало парченце от пуканка, което тя перна настрани. Пликът беше доста издут. Отпред с печатни букви беше написано: „Вейдър“ и „Джулия Шамуей“.

— Хорас? Къде намери това?

Кучето естествено не можеше да й отговори, а и не беше необходимо, защото тя разбра сама. По парченцето от пуканка. Тогава в главата й изплува спомен, който беше толкова мъгляв и нереален, че по-скоро приличаше на сън. Сън ли беше това или Бренда Пъркинс наистина се беше появила на вратата й след онази ужасна първа нощ, когато спря лекарствата? Когато в другия край на града хората се биеха за храна?

„Мога ли да оставя това при теб, мила? Само за малко. Трябва да свърша една работа, а не искам да го нося със себе си.“

— Тя идва тук — каза Андрея на Хорас. — И носеше този плик. Аз го взех… поне така си мисля… но после ми се доповръща. Доповръща ми се за пореден път. Сигурно съм го хвърлила на масата и съм се затичала към тоалетната. Паднал ли е? На пода ли го намери?

Хорас излая остро. Или искаше да каже „да“, или се опитваше да намекне, че му се играе с топката.

— Благодаря ти — каза Андрея. — Добро кученце. Ще й дам плика веднага щом се върне.

Вече не й се спеше, не й се и трепереше също така. Единственото нещо, което искаше, беше да отвори плика. Защото Бренда беше мъртва. Убита. Вероятно малко след като беше донесла този плик. Което означаваше, че вътре сигурно има нещо важно.

— Само ще надникна, става ли? — каза тя.

Хорас отново излая. На Андрея Гринъл й се стори, че се опитва да й каже „защо пък не“.

Тя отвори плика и повечето от тайните на Големия Джим Рени се изсипаха в скута й.