Стивън Кинг
Под купола (254)

12.

Роми отвори вратата.

— Докторе… Ръсти… добре ли си?

— Добре съм. Вече ми мина. Предполагам, че и при теб е било същото. Роми, видя ли нещо?

— Не, но за момент ми замириса силно на дим. Но нали въздухът си мирише така напоследък.

— Аз видях купчина горящи тикви — поясни Джо. — Казах ти, нали?

— Да. — Ръсти не беше обърнал голямо внимание на думите му, въпреки това, което беше казала собствената му дъщеря. Сега вече наостри уши.

— Аз чух викове — каза Бени, — но не си спомням нищо друго.

— И аз ги чух — намеси се Нори. — Беше тъмно, макар че слънцето не беше залязло. Ехтяха викове. По лицето ми падаха сажди.

— Докторе, дали няма да е по-добре да се върнем, а? — попита Роми.

— В никакъв случай — възрази Ръсти. — Бих опитал всичко, за да измъкна оттук моите деца и децата на другите.

— Обзалагам се, че и някои от възрастните искат да се чупят — отбеляза Бени. — Джо го смушка с лакът.

Ръсти погледна Гайгеровия брояч. Стрелката се беше заковала на +200.

— Стойте тук! — каза той.

— Докторе — рече Джо, — ами ако радиацията се повиши и ти загубиш съзнание? Какво да направим?

Ръсти се замисли.

— Ако съм близо, издърпайте ме. Без Нори. Само вие тримата.

— Защо пък без мен? — попита тя.

— Защото някой ден може да ти се прииска да имаш деца. Деца с две очи и с нормални крайници.

— Добре. Съгласна съм — отвърна тя.

— А що се отнася до вас тримата, краткотрайното излагане на радиация не представлява опасност. Повтарям, краткотрайното. Ако падна на половината път, или чак в овощната градина, оставете ме.

— Това е доста кофти, докторе — измънка Роми.

— Нямам предвид съвсем да ме изоставите — обясни Ръсти. — В магазина има още ролки с оловно покритие, нали?

— Да. Трябваше да ги донесем и тях.

— Трябваше, но човек не може всичко да предвиди. Ако нещата тръгнат на зле, вземете останалите ролки, облепете стъклата на колата, с която ще дойдете, и ме приберете. Мамка му, дотогава може и да съм се свестил и да съм тръгнал към града.

— Да, но може и все още да лежиш там, получавайки смъртоносна доза облъчване.

— Виж какво, Роми, вероятно се тревожим за глупости. Смятам, че припадъците на децата и замайването, което усетихме с теб, са един от феномените на Купола. Усещаш кратко неразположение, после нищо ти няма.

— Рискуваш си живота.

— Без риск нищо няма да постигнем.

— Късмет! — Джо показа юмрука си през прозореца. Ръсти го чукна леко, а после поздрави Нори и Бени по същия начин. Роми също вдигна юмрук.

— Няма да оставам по-назад от децата я.