Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Under the Dome, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 48 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2014 г.)
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том І
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-306-8
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том ІІ
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-307-5
История
- — Добавяне
5.
Когато Безбожниците си тръгнаха, Готвача Буши най-накрая остави пулта за дистанционно отваряне на гаражната врата, който стискаше в ръката си. Беше наблюдавал братята Бауи и Роджър Килиън от прозореца на тоалетната в студиото. През цялото време, докато те тършуваха сред нещата му в склада, палецът му чакаше в готовност върху бутона. И ако бяха взели нещичко от продукцията му, щеше да натисне копчето и да изпрати цялата сграда в небесата.
— Всичко е в твоите ръце, Исусе мой — бе прошепнал той. — Както обичахме да казваме, когато бяхме деца, „не ми се иска, но ще го направя“.
И Исус се бе погрижил да не се стига дотам. Готвача бе почувствал, че ще стане така, още щом бе чул как Джордж Доу и „Госпълтоунс“ запяват „Боже, как винаги се грижиш за мен“, и усетът му не го беше подлъгал. Това бе истински Знак Свише. Оказа се, че не са дошли за амфетите, а за две пикливи бутилки с пропан.
Загледа се подире им, докато оранжевият камион се отдалечаваше, след което се затътри по пътечката между задната стена на студиото и сградата, служеща едновременно за лаборатория и склад. Помисли си, че това вече е неговата сграда, с неговите амфети… поне докато Исус не дойдеше и не вземеше всичко за себе си.
Може би това щеше да се случи на Хелоуин.
А може и да станеше по-рано.
Имаше толкова много неща, за които трябваше да помисли, а напоследък мисленето му вървеше най-леко, когато бе надрусан.
Да, тогава мислите му течаха като по вода.