Стивън Кинг
Под купола (389)

8.

Подминаваха къщата, когато Сам се провикна:

— Вече влизаме в овощната градина. Дръжте се здраво, деца, защото нямам намерение да спирам дори ако се разбие окачването.

— Давай — каза Барби, после подскочи във въздуха, когато хондата мина през една голяма бабуна. Продължаваше да стиска едната гума. Джулия се беше хванала за другата като корабокрушенец за спасителен пояс. Ябълковите дървета профучаваха край тях. Листата им бяха мръсни и повехнали. Повечето от плодовете бяха на земята, обрулени от вятъра, който беше задухал след експлозията.

Още една чудовищна бабунка. Барби и Джулия подскочиха, после паднаха едновременно на седалката. Джулия залитна и се просна в скута на Барби, без да изпуска гумата си нито за миг.

— Откъде си купи книжката, дъртако? — извика Барби. — „Сиърс енд Робък“.

— „Уолмарт“! — извика възрастният мъж и се изкиска. — Всичко там е много евтино! — Спря да се киска. — Виждам я. Примигващата мръсница. Ярка пурпурна светлинка. Ще спра точно до нея. Изчакайте ме да спра и тогава дупчете гумите, защото иначе може да ги разпорите.

След секунда спирачките на хондата заскърцаха и Барби и Джулия се плъзнаха по задната седалка. „Сега вече знам как се чувстват топките за пинбол“ — помисли си Барбара.

— Караш като бостънски таксиджия! — възмути се Джулия.

— Не забравяйте да ми оставите бакшиш. — Сам се закашля силно. — Двайсет процента. — Говореше с усилие.

— Сам? — попита Джулия — Добре ли си?

— Може и да не съм — изрече с равен глас Сам. — Тече ми кръв. Не от гърлото, струва ми се, а отнякъде по-дълбоко. Може да ми се е пробил белият дроб. — Той отново се закашля.

— Какво да направим? — попита Джулия.

Сам успя да се справи с пристъпа на кашлица.

— Накарайте ги да изключат скапаната джаджа, за да можем да се махнем оттук. Свършиха ми цигарите.