Стивън Кинг
Под купола (167)

19.

Към края на разговора с Бренда стомахът на Андрея започна да се бунтува. Тя се опита да овладее позивите, ала това беше обречена битка. Затова наговори на вдовицата Пъркинс разни глупости как пиела сок, благодари й за посещението и затръшна вратата под носа на посетителката си, за да се втурне към вонящата си тоалетна, докато в гърлото й се надигаха гъргорещи звуци.

До дивана в дневната имаше малка масичка и Андрея хвърли плика отгоре й, докато бързаше към тоалетната. Кафявият пакет се плъзна по полираната й повърхност и тупна в тъмното пространство между масичката и дивана.

Андрея успя да се добере до тоалетната, но не и до тоалетната чиния… в което нямаше особена разлика; цялото помещение вече бе оплескано с воднистата, воняща субстанция, която организмът й периодично бе изхвърлял в безкрайните часове на миналата нощ. Тя се наведе над един леген и повръща, докато не й се стори, че накрая самият й хранопровод ще изскочи през устата и ще тупне все още топъл и пулсиращ върху плочките.

Това не се случи, ала светът внезапно посивя и започна да се отдалечава от нея, без да спира да се смалява и изтънява, докато тя се олюляваше и полагаше всички усилия, за да не припадне. Когато се почувства малко по-добре, прекоси коридора на гумените си (както ги усещаше) крака, подпирайки се на стената. Трепереше неудържимо и чуваше френетичното тракане на зъбите си — ужасен звук, който сякаш долавяше не с ушите си, а с очните си дъна.

Чувстваше се твърде отпаднала, за да се качи в спалнята на горния етаж. Ето защо отиде на закритата задна веранда. Там щеше да й е хладно по това време на годината (все пак бе краят на октомври), ала днес бе доста задушно. Приближи се до стария шезлонг и буквално се отпусна в проскърцващите му и в същото време изненадващо уютни обятия.

„Ще стана само след минутка — каза си. — За да извадя последната бутилка минерална вода от хладилника и да отмия този гаден вкус от устата си…“

Обаче мислите й неусетно отлетяха и тя потъна в дълбок сън, който дори треперещите й ръце и крака не бяха в състояние да смутят. Присъниха й се много неща. Едното бе чудовищен пожар и кашлящи, задушаващи се хора, които се лутаха, обезумели и отчаяни, в търсене на чист и хладен въздух… Другото бе как Бренда Пъркинс идва до вратата й и й връчва кафяв плик. Андрея го отвори и отвътре се изсипа нескончаем поток от розови хапчета оксиконтин… Когато най-накрая се събуди, вече бе вечер, и Андрея се надигна от стария шезлонг, без да си спомня нищо от сънищата си. Бе забравила напълно за тях.

Както и за посещението на Бренда Пъркинс.