Стивън Кинг
Под купола (274)

9.

Големия Джим погледна Ръсти. Усмивката, която бе цъфнала на лицето му, сякаш казваше: „Видя ли сега какво стана.“ След това се обърна към Картър и Фреди Дентън:

— Чухте ли как господин Евърет се опита да ме изнуди?

— Чухме много добре — отговори Фреди.

— Чухте ли го да казва, че няма да ми даде животоспасяващо лекарство, ако не се откажа от поста си?

— Да — отговори Картър и изгледа мрачно Ръсти.

Медикът се чудеше на глупостта си.

Денят беше тежък, сигурно затова сглупи.

— Той може би намекваше за лекарството верапамил, което мъжът с дългата коса сложи в системата ми. — Големия Джим се ухили гадно, показвайки дребните си зъби.

Верапамил. Ръсти го хвана яд, че не е погледнал картона на Големия Джим. Щеше да съжалява за този пропуск и по-късно.

— За какви престъпления става въпрос тук, можете ли да кажете? — попита Големия Джим. — Сплашване?

— Определено, и изнудване също така — отвърна Фреди.

— Абе, това си е чист опит за убийство — каза Картър.

— Кой според вас е подстрекателят?

— Барби — каза Картър и удари Ръсти в устата. Той не очакваше удара, дори не успя да вдигне ръце в опит да се предпази. Залитна назад и падна странично върху един от столовете. От устата му потече кръв.

— Така е, като оказваш съпротива при арестуване — отбеляза Големия Джим. — Но това не е достатъчно. Сложете го на пода, момчета. Искам го на пода.

Ръсти се опита да побегне, но едва бе станал от стола, когато Картър го сграбчи и извъртя ръката му зад гърба. Фреди мушна стъпалото си зад краката му. Картър го бутна назад. „Като деца по време на междучасие“ — помисли си Ръсти, докато падаше на пода.

Картър приклекна. Ръсти успя да удари лявата му буза. Картър само тръсна глава, сякаш се опитваше да прогони досадна муха. После седна върху гърдите на Ръсти и се ухили. Да, точно като децата, само че тук няма кой да ти помогне.

Медикът извъртя главата си към Рени, който се бе изправил на крака.

— Не ти харесва да правиш това — каза задъхано. Сърцето му блъскаше като парен чук. Той едва успяваше да му осигури достатъчно кислород — Тибодо беше много тежък. Фреди Дентън беше коленичил наблизо, сякаш се опитваше да играе ролята на рефер.

— Но го правя, Евърет — каза Големия Джим. — Всъщност, Бог да те благослови, налага се. Фреди, измъкни мобилния ми телефон. В джоба на ризата му е, страх ме е да не се счупи. Смотанякът ми го открадна. Пиши и това престъпление на сметката му, след като го закараш в участъка.

— И други хора знаят — изпъшка Ръсти. Никога не се бе чувствал толкова безпомощен. И толкова глупав. Каза си, че не е първият, който подценява Джеймс Рени Старши, но не се почувства по-добре от това. — И други хора знаят какво си направил.

— Възможно е — каза Големия Джим. — Но кои са те? Другите приятели на Дейл Барбара, те ще да са. Онези, които предизвикаха размириците в супермаркета; онези, които подпалиха редакцията на вестника; и не на последно място, онези, на които дължим Купола. Сигурен съм. Това според мен е някакъв експеримент, организиран от правителството. Но ние не сме опитни мишки. Нали така, Картър?

— Не сме.

— Фреди, какво чакаш?

Фреди се беше заслушал в словоизлиянията на Големия Джим, изражението на лицето му говореше: „Е, сега вече разбрах.“ Той бръкна в джоба на ризата на Ръсти, извади телефона и го метна на един от столовете. След това погледна Ръсти в лицето:

— Откога планирате тази работа? Затворили сте ни в града, за да видите как ще реагираме, така ли?

— Фреди, чуй се само — с усилие изрече Ръсти. Господи, много беше тежък този Тибодо. — Това са пълни глупости, не виждаш ли, че…

— Притисни дланта му към пода! — каза Големия Джим. — Лявата. — Фреди се подчини на заповедта. Ръсти се опита да му се противопостави, но не можа, защото Тибодо натискаше ръцете му надолу.

— Съжалявам, друже, но хората в този град трябва да разберат, че сме по-силни от терористите.

Рени можеше колкото си иска да твърди, че съжалява, но малко преди да усети натиска на тока на обувката му и на всичките му сто и десет килограма, Ръсти забеляза, че вторият градски съветник се ръководи и от друг мотив — габардинените му панталони бяха издути отпред. Той изпитваше удоволствие, не само умствено, но и физическо.

Тогава токът натисна дланта на Ръсти — много силно. Лицето на Големия Джим се беше напрегнало от усилието. По бузите му беше избила пот. Върхът на езика му, притиснат между зъбите, се беше показал навън.

„Не викай. Джини може да те чуе. А ако дойде тук, ще пострада. Освен това той иска да викаш. Не му доставяй това удоволствие“ — помисли си Ръсти.

Но когато нещо изпука изпод тока на Големия Джим, той започна да вика. Не можеше да се сдържа повече.

Чу се второ изпукване. След това и трето.

Доволен от резултата, Големия Джим отстъпи назад.

— Тикнете го в затвора. Да му дадем възможност да се види с приятеля си.

Фреди огледа дланта на Ръсти, която вече бе започнала да се подува. Три от петте пръста бяха извити неестествено.

— Смазан! — възкликна доволно Фреди.

Джини се появи на прага на фоайето, очите й щяха да изскочат от орбитите си.

— Какво правите, по дяволите?

— Арестуваме това копеле по обвинение в сплашване, изнудване и опит за убийство — обяви Фреди Дентън, докато Картър изправяше Ръсти Евърет на крака. — Може да има и други обвинения. Той оказа съпротива и затова бяхме принудени да употребим сила. Отдръпнете се, госпожо.

— Вие сте луди! — изкрещя тя. — Ръсти, ръката ти!

— Добре съм. Обади се на Линда. Кажи й, че тези разбойници…

Той не успя да се доизкаже. Картър го сграбчи за врата, наведе главата му и го изблъска в коридора, като междувременно прошепна:

— Ако бях сигурен, че онзи възрастният разбира от медицина колкото тебе, веднага да съм те убил.

„И всичко това за четири дена“ — помисли си Ръсти, докато Картър го извеждаше грубо от болницата. Лявата му длан вече не беше истинска длан, а виеща от болка буца, намираща се някъде под китката му. „Само за четири дена.“

Той се зачуди дали кожените глави харесват шоуто.