Стивън Кинг
Под купола (249)

7.

След като Петра Сиърлс се върна в аптеката (щяла да прави инвентаризация), Тоби Манинг попита Роми дали има нужда от помощ. Той поклати глава и отговори:

— Прибирай се вкъщи. Майка ти и баща ти имат нужда от теб.

— Само татко е тук — отвърна Тоби. — В събота сутринта майка отиде в супермаркета в Касъл Рок. Тя казва, че цените във „Фуд Сити“ са твърде високи. Какво ще правиш?

— Нищо особено — небрежно рече Роми. — Да те питам нещо, Тоби. Защо двамата с Петра сте си вързали сини парцали на ръцете?

Тоби погледна кърпата така, сякаш беше забравил за нея.

— Искаме да изразим нашата солидарност. След това което се случи миналата вечер в болницата… след всичко, което се случва…

Бърпи кимна.

— Да не са те назначили на някаква длъжност?

— Не, не. Просто… нали помниш какво стана след единайсети септември? Почти всички носеха шапки и ризи с емблемите на пожарната или на полицията в Ню Йорк. Нещо такова е и сега. — Той се позамисли. — Ако имат нужда от помощ, с радост бих откликнал, но ми се струва, че засега се справят. Сигурен ли си, че не ти трябвам?

— Ъ-хъ. А сега се изпарявай. Ще ти се обадя, ако реша да отворя следобед.

— Д-оо-бре. Очите на Тоби блестяха. — Може би трябва да направим специална разпродажба във връзка с Купола. Нали знаеш какво казват хората — когато съдбата те дари с лимони, прави лимонада.

— Ще помисля, ще помисля — промърмори Роми, въпреки че засега не смяташе да прави подобна разпродажба. Тази сутрин изобщо не му се занимаваше с разкарване на скапаните стоки с помощта на символично занижени цени. Имаше чувството, че се е променил доста за последните три дни — вече гледаше по друг начин на живота. Отчасти заради пожара. Според него в този труден момент хората се бяха сплотили, доброто в града беше излязло на преден план. Но най-много му беше повлияло убийството на някогашната му любовница Бренда Пъркинс. Ако откриеше кой е убиецът на тази изключителна личност (вече започваше да вярва, че Дейл Барбара не е виновен), щеше да го накаже. Лично.

Секцията „Домашни ремонти“ се намираше в задната част на обширния магазин, точно до „Направи си сам“. Роми взе едни големи ножици от „Направи си сам“, влезе в „Домашни ремонти“ и се отправи към най-далечния, най-тъмния и най-прашния ъгъл на царството си. Там намери две дузини от двайсеткилограмовите ролки „Санта Роза“ — материал с оловно покритие, който най-често се използва за изолация на покриви и комини. Натовари ножиците и две от ролките на една пазарска количка, после избута количката до секцията „Спортни стоки“. Започна да тършува. От време на време избухваше в смях. Да, щеше да се получи, но Ръсти Евърет щеше да заприлича на клоун.

Когато приключи, стана и поразкърши схванатия си кръст. Тогава забеляза, че в далечния край на спортната секция има плакат на елен (заснет сякаш през мерника на снайпер). Над елена пишеше: „Ловният сезон започва, време е да се въоръжите!“

Бърпи си помисли, че както вървят нещата, тази идея съвсем не изглежда лоша. Още повече, че Рени и Рандолф можеха да решат да конфискуват оръжието на обикновените граждани.

Той взе друга пазарска количка и я избута до заключения шкаф, в който бяха пушките (в неговия магазин се продаваха само продукти на „Уинчестър“). Започна да опипва връзката ключове, която висеше на колана му. Тъй като до откриването на ловния сезон оставаше само седмица, реши, че би могъл да прикрие някоя и друга липса. Той избра една „Уайлдкет 22“, една „Блек Шедоу“ и две „Блек Дифендър“. Към тях добави „Модел 70“ — подходяща за тежки метеорологични условия (с оптически мерник) и свръхлеката седемдесетица (без оптически мерник). Снабди се с подходящите амуниции, след това откара количката в офиса си и набута оръжието и амунициите в стария си зелен сейф.

Докато го отваряше, си помисли: „Държиш се като параноик, Роми.“

После реши, че изобщо не е параноик. Когато излезе отвън, за да изчака Ръсти и децата, си каза, че непременно трябва да си върже син парцал на ръката. И да накара Евърет да направи същото.

Камуфлажът е хубаво нещо. Всеки ловец на елени знае това.