Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Under the Dome, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 48 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2014 г.)
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том І
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-306-8
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том ІІ
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-307-5
История
- — Добавяне
6.
Роми и Джаки Уетингтън застанаха до задницата на микробуса. Когато Барби изкрещя „сега“, Джаки отвори вратата и Роми хвърли двете гуми от приуса вътре. Малко след това Барби и Джулия се шмугнаха в хондата и веднага затръшнаха вратите зад себе си. Старият пияница Сам Вердро все още беше пъргав като котка. Той вече беше зад волана на хондата и форсираше двигателя й.
Миризмата вътре не беше по-различна от тази отвън и тук смърдеше на изгоряло дърво и терпентин, но въпреки това въздухът в микробуса беше по-добър от това, което бяха дишали край Купола.
„Бързо ще се скапе, защото ние тримата го смучем като пиявици“ — помисли си Барби.
Джулия сграбчи жълто-черната торба от „Бест Бай“ и я обърна. Отвътре изпадна пластмасов цилиндър. Опита се да хване и да скъса целофановата опаковка. Барби бръкна в джоба си и сърцето му се сви. Джобното му ножче го нямаше. Разбира се, че няма да е там. Вече се е стопило под останките на полицейския участък.
— Сам! Моля те, кажи ми, че имаш джобно ножче!
Сам му подхвърли ножчето си.
— Беше на баща ми. Винаги го нося. Гледай да ми го върнеш.
Дървената му дръжка беше съвсем протъркана, но единственото му острие беше като бръснач. Без проблеми щеше да разреже целофана и да пробие гумите.
— Побързай! — изкрещя Сам и форсира двигателя на хондата. — Няма да тръгваме, докато не ми кажеш, че това нещо ще свърши работа, но двигателят няма да работи вечно при този въздух, да знаеш.
Барби разряза целофана. Джулия го отстрани, после завъртя пластмасовия цилиндър обратно на часовниковата стрелка и го отдели от основата. Празните компактдискове, които Линда беше купила на Ръсти за рождения ден, бяха нанизани на черен пластмасов шпиндел. Изсипа дисковете на пода на микробуса и стисна шпиндела. Устните й се бяха напрегнали от усилието.
— Дай на мен — каза той, но в същия момент тя го отчупи.
— Момичетата също са силни. Особено когато са изплашени до смърт.
— Кух ли е? Ако не е, пак отиваме в изходна позиция.
Тя приближи шпиндела до лицето си. Барби погледна през единия край и видя синьо око от другата страна.
— Тръгвай, Сам — каза той. — Получи се.
— Сигурен ли си, че ще свърши работа? — провикна се Сам и включи на скорост.
— Да, готов съм да се обзаложа — отвърна Барби, защото отговор „откъде да знам, по дяволите“ нямаше да повдигне духа на никого. Включително и на него самия.