Стивън Кинг
Под купола (294)

7.

Джо Макклачи бе тръгнал към кухнята, за да си вземе кутийка ябълков сок от неработещия хладилник, но когато чу майка му да казва прякора Бъмп, спря.

Знаеше, че родителите му са се запознали в Мейнския университет и че по онова време Сам Макклачи е бил наричан от приятелите си Бъмп. Клеър рядко наричаше съпруга си така, а когато го правеше, се усмихваше нервно и се изчервяваше, сякаш прякорът имаше някакъв мръсен подтекст. Момчето не знаеше дали е така. Знаеше обаче, че майка му не би се изпуснала, ако не е разтревожена.

Той се приближи до кухненската врата, която беше подпряна, за да не се затваря. Видя майка си и Джаки Уетингтън, която днес носеше блуза и избелели джинси, а не униформа. И те щяха да го видят, ако бяха погледнали встрани. Нямаше намерение да се прокрадва; това би било невъзпитано, още повече, ако майка му беше разтревожена, но засега двете жени не го забелязваха. Те седяха на кухненската маса. Джаки държеше ръцете на Клеър. Джо забеляза, че очите на майка му са влажни, от което и на него му се доплака.

— Не можеш — каза Джаки. — Знам, че искаш, но просто няма как. Не и ако всичко мине по план тази вечер.

— Може ли поне да му се обадя, за да му кажа защо няма да бъда там? Или да му пратя имейл? Може, нали?

Джаки поклати глава. Имаше твърдо изражение на лицето, но очите й гледаха меко.

— Възможно е да се разприказва, а тогава информацията може да стигне до Рени. Ако той подуши нещо, преди да сме измъкнали Барби и Ръсти, ще ни сполетят много беди.

— Ако го накарам да си мълчи…

— Клеър, не разбираш ли? Залогът е твърде голям. Животът на двама мъже. И нашият също. — Тя замълча за момент. — И този на сина ти.

Раменете на Клеър се отпуснаха, после пак се изправиха.

— Тогава вземи Джо с теб. Аз ще дойда след свиждането. Рени няма да ме заподозре; не познавам Дейл Барбара, Ръсти също не го познавам, с него само си казваме „здрасти“, когато се срещнем на улицата. Ходя при доктор Хартуел, който практикува в Касъл Рок.

— Но Джо познава Барби — обясни й търпеливо Джаки. — Джо нагласи камерите, с помощта на които видяхме ракетните удари. А Големия Джим знае това. Не разбираш ли, че ще те тикне в затвора? После ще те обработва, докато не му кажеш къде сме отишли.

— Няма да кажа — възрази майка му. — В никакъв случай.

Джо влезе в кухнята. Клеър избърса бузите си и опита да се усмихне.

— О, здрасти, миличко. Тъкмо разговаряхме за свиждането и…

— Мамо, възможно е да те подложат на мъчения — каза той.

Тя изглеждаше шокирана.

— О, той не би посмял. Знам, че не е добър човек, но все пак е градски съветник и…

— Беше градски съветник — каза Джаки. — А сега е на път да стане император. Рано или късно всеки проговаря. Как мислиш ще се чувства Джо, докато си представя, че изтръгват ноктите на майка му?

— Спри! — извика Клеър. — Това е ужасно!

Тя се опита да отдръпне ръцете си, но Джаки ги стисна още по-силно и не й позволи.

— Всичко или нищо, освен това вече не можем да се откажем. Планът е в ход и ние трябва да го следваме. Ако ставаше въпрос само за Барби, Големия Джим да го е пуснал отдавна. Защото всички диктатори се нуждаят от враг. Но не е само той, нали? А това означава, че ще се опита да ни хване и да ни унищожи.

— Защо ми трябваше да се забърквам в това. Защо ми трябваше да ходя на срещата. Защо пуснах Джо.

— Ние трябва да го спрем! — възрази момчето. — Господин Рени се опитва да превърне Мил в нещо като полицейска държава!

— Аз никого не мога да спра — проплака Клеър. — Аз съм обикновена домакиня.

— Ако това ще те накара да се почувстваш по-добре — каза бившата полицайка, — ти получи билет за тази екскурзия, след като децата откриха кутията.

— Изобщо не ме успокояваш. Изобщо.

— В известен смисъл ние дори сме щастливци — продължи Джаки. — Не въвлякохме в конспирацията твърде много невинни хора, поне не още.

— Рени и ченгетата му така или иначе ще ни намерят — възрази Клеър. — Не ти ли е ясно това? Не можем да избягаме от този град.

Джаки се усмихна безрадостно.

— Но дотогава много хора ще се присъединят към нас. Въоръжени хора. Сигурна съм, че Рени знае това.

— Трябва да превземем радиостанцията възможно най-скоро — каза Джо. — Трябва да кажем на хората каква е истината.

Очите на Джаки засияха.

— Тази идея е страхотна, Джо.

— Мили Боже! — възкликна Клеър и покри лицето си с длани.