Стивън Кинг
Под купола (313)

26.

Младши поспря на стълбите пред входа на полицейския участък и погледна през рамо към залата, от която се разнасяше врява. Хората отвън бяха станали от пейките и бяха проточили вратове, опитвайки се да видят какво става. Само че нито той, нито те виждаха нещо. Помисли си, че някой го е улеснил, като е убил баща му, после се концентрира в текущата задача. Чакаше го работа в Кафеза.

Младши мина през вратата, на която имаше табела с надпис: „Ние, полицаите работим рамо до рамо с вас, гражданите.“ Стейси Могин се спусна към него. Руп Либи я следваше по петите. Майки Уордлоу беше в стаята за подготовка, стоеше точно пред строгия надпис, който предупреждаваше: „Кафето и поничките не са безплатни.“ Изглеждаше доста уплашен.

— Не можеш да влизаш тук, Младши — каза Стейси Могин.

— Разбира се, че мога — фъфлеше леко, защото лявата част на устата му беше изтръпнала. — Отравяне с талий! Барби! Аз съм полицейски служител.

— Пиян си, така е, нали? Какво става там? — След това кучката явно реши, че няма да може да получи свързан отговор, и го блъсна в гърдите. Той се олюля на болния си крак, като за малко не се строполи на земята. — Махай се, Младши! — Тя погледна назад и каза последните си думи на този свят: — Стой там, Уордлоу. Никой няма да слиза долу.

Когато отново се обърна към Младши, канейки се да го изрита навън, тя се озова пред дулото на една полицейска берета. Остана й време само за една мисъл: „О, не, той няма да…“, а после някаква мека боксова ръкавица я удари в гърдите, отхвърляйки я назад. Видя смаяното лице на Руп Либи (беше наопаки, защото главата й се беше отметнала назад), след това се пресели в отвъдното.

— Не, Младши! Да не си полудял! — изрева Руп и посегна към пистолета си. — Уордлоу, прикрий ме!

Но Майки Уордлоу само гледаше втрещено, докато Младши изстрелваше пет куршума към братовчеда на Пайпър Либи. Лявата му ръка беше вдървена, но дясната все още функционираше нормално, а и неподвижната мишена, отстояща на разстояние два метра, не беше предизвикателство за уменията му да стреля. Първите два куршума се забиха в корема на Руп, който отскочи назад, блъсна се в бюрото на Стейси Могин и го преобърна. Руп се преви, притискайки корема си с длани. Третият куршум пропусна целта, но следващите два пронизаха главата му. Той се свлече, правейки гротескна балетна стойка. Главата му — това, което беше останало от нея — застана между изпружените му на пода крака, сякаш бяха прозвучали финалните акорди и той се беше поклонил на публиката.

Младши влезе куцукайки в стаята за подготовка; държеше димящата берета пред себе си. Не можеше да си спомни колко точно куршума е изстрелял. Седем, а може би осем? Или двайсет, кой би могъл да знае със сигурност? Пак започваше да го мъчи главоболие.

Майки Уордлоу вдигна ръка. На широкото му лице бе цъфнала уплашена помирителна усмивка.

— Няма да ти създавам никакви проблеми, братле — каза той. — Прави каквото искаш. — После направи знака на мира.

— Така да бъде — отговори Младши. — Братле.

Той застреля Майки. Голямото момче падна, а знакът на мира покри дупката в главата му, в която само допреди малко имаше око. Оцелялото око се извъртя нагоре и погледна Младши с овче смирение. Младши пусна още един куршум на Майки, просто за да е сигурен. После се огледа. Вече нямаше никакви пречки, така поне изглеждаше.

— Добре — измънка. — До-бре.

Тръгна към стълбището, но спря и се върна при тялото на Стейси Могин. Увери се, че нейният пистолет също е „Берета Таурус“, после извади празния пълнител. Сложи пълния, който взе от колана на мъртвата жена.

Докато се обръщаше, залитна и падна на едното си коляно. Изправи се. Черното петно, което се мержелееше отляво, имаше размерите на капак на шахта и той стигна до извода, че лявото му око вече не става за нищо. И какво от това. „Пълен нещастник съм, ако едно око не ми стига, за да гръмна човек, заключен в килия.“ Подхлъзна се в кръвта на Майки Уордлоу и за малко не падна отново. Главата му пулсираше от болка, но той нямаше нищо против това. Помисли си, че болката държи сетивата му изострени.

— Здравей, Бааарби — провикна се. — Разбрах какво ми направи и сега идвам да ти го върна тъпкано. Ако ще си казваш молитвата, казвай я бързо.