Стивън Кинг
Под купола (332)

10.

Северният край на къщата на Маккой беше неизползваем — покривът се беше срутил от снеговете, навалели през миналата зима, — но в западния имаше обширна трапезария. Бегълците от Честърс Мил се събраха там. Барби попита Джо, Нори и Бени какво са видели и сънували при първото си идване — когато бяха припаднали до така наречения блестящ пояс.

Джо си спомни за горящите тикви. Нори каза, че всичко било черно и че слънцето не се виждало. Отначало Бени твърдеше, че не си спомня нищо. После обаче се плесна по устата и каза:

— Викове. Чувах викове. Много силни.

Присъстващите се замислиха, всички мълчаха. След това Ърни каза:

— Горящите тикви не ни помагат да стигнем до някакъв извод, полковник Барбара. В слънчевите ъгли на почти всички хамбари в града има купчини тикви. Годината е добра за тиквите. — Той замълча за момент. — Поне засега.

— А твоите момичета, Ръсти?

— Почти същото — отговори той и им разказа каквото си спомняше.

— Спрете Хелоуин, спрете Страшната тиква — каза замислено Роми.

— Хора, виждам някаква закономерност тук — намеси се Бени.

— Наистина ли, Холмс — каза Роуз и всички се засмяха.

— Твой ред е, Ръсти — подкани Барби медика. — Какво видя, когато припадна на път за насам?

— Всъщност не съм припадал — отвърна той. — А между другото, всички тези неща могат да бъдат обяснени със стреса, на който сме подложени. В такава ситуация е обичайно да има групова истерия и хората да халюцинират.

— Благодаря, доктор Фройд — каза Барби, — а сега ни разкажи какво видя.

Когато Ръсти започна да разказва за чучелото с цилиндъра, Лиза Джеймисън възкликна:

— Това чучело се намира на моравата пред библиотеката! Облякох му една стара моя фланелка, на която има цитат на Уорън Зевън…

— „“Суийт Хоум Алабама", изпейте песента на онази мъртва група" — каза Ръсти. — Има градински лопатки вместо ръце. Както и да е, то се подпали. После, пуф, и изчезна. И веднага спря да ми се вие свят.

Той се огледа. Приятелите му се бяха ококорили.

— Спокойно бе, хора, сигурно съм виждал чучелото преди това, а подсъзнанието ми просто е „изкихало“ спомена. — Той посочи Барби с пръст. — Ако пак ме наречеш „доктор Фройд“, ще те прасна.

— Виждал ли си го преди? — попита Пайпър. — Може би когато си прибирал момичетата от училище. Библиотеката е отсреща.

— Не, доколкото си спомням. — Не поясни, че от началото на месеца не е прибирал момичетата от училище; освен това се съмняваше, че тогава е имало украса за Хелоуин.

— Сега ти, Джаки — каза Барби.

Тя облиза устни.

— Наистина ли е важно?

— Така мисля.

— Горящи хора. И дим, зад който от време на време се мяркат огнени езици. Имах чувството, че целият свят гори.

— Да — каза Бени. — Хората крещяха, защото горяха. Сега си спомням. — Той се извърна и притисна лицето си в рамото на Алва Дрейк. Тя го прегърна с една ръка.

— Все пак до Хелоуин остават пет дена — каза Клеър.

— Не мисля така — рече Барби.