Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Under the Dome, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 48 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2014 г.)
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том І
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-306-8
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том ІІ
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-307-5
История
- — Добавяне
5.
Джим Рени напусна „Катрин Ръсел“, наспа се хубаво в собственото си легло и се събуди отпочинал. Основната причина за това (той никога не би го признал) беше отсъствието на Младши.
Сега, в осем часа, неговият черен хамър беше паркиран близо до ресторанта на Роуз (пред един пожарен кран, но на кого му пукаше, в момента нямаше пожарна служба). Закусваше заедно с Питър Рандолф, Мел Сиърлс, Фреди Дентън и Картър Тибодо. Картър беше седнал от дясната страна на Рени — това започваше да му става навик. Тази сутрин той носеше два пистолета: собствения — на кръста, и беретата на Линда Евърет — под мишницата.
Петимата се бяха настанили около голямата маса в задната част на ресторанта, като бяха прогонили седящите там редовни клиенти. Роуз не искаше да припарва до тях, затова накара Ансън да ги обслужи.
Големия Джим си поръча три пържени яйца, две наденички и пържени филийки в мазнина от бекон (както ги приготвяше едно време майка му). Той знаеше, че не трябва да яде богати на холестерол храни, но днес щеше да му е нужна много енергия, затова пренебрегна съветите на лекарите. Всъщност тежки щяха да бъдат следващите няколко дена, след това всичко щеше да е под контрол. Каза си (така си повтаряше от десет години): „После непременно ще се погрижа за холестерола.“
— Къде са братята Бауи? — попита той Картър. — Искам да им се накарам, така че къде са?
— Извикаха ги на Бетъл Стрийт — отговори Картър. — Господин и госпожа Фрийман са се самоубили.
— Онзи нещастник е посегнал на живота си? — възкликна Големия Джим. Неколцина от клиентите, които седяха на бара и гледаха Си Ен Ен, погледнаха към него, след това извърнаха глави. — Бре, бре! Изобщо не съм изненадан! — После се сети, че вече няма пречки да стане представител на „Тойота“. За какво пък му бе притрябвало? В скута му бе паднал много по-сочен плод — градът. Той вече подготвяше списък с наредби, които щяха да започнат да влизат в действие веднага щом получеше цялата власт. А това щеше да се случи тази вечер. Освен това открай време мразеше онзи мазен тип Фрийман и цицорестата му съпруга.
— Момчета, той и Луис закусват в рая. — Замълча за момент, после прихна да се смее. Не постъпи много дипломатично, но просто не можа да се въздържи. — На слугинската маса, несъмнено.
— Докато си вършили работата там, братята Бауи получили още едно обаждане — продължи Картър. — Фермата на Динсмор. Още едно самоубийство.
— Кой? — попита Рандолф. — Олдън?
— Не. Жена му. Шели.
Това ги натъжи.
— Да сведем глави за минута — предложи Големия Джим и разпери ръце. Картър пое едната, а Мел Сиърлс — другата; Рандолф и Дентън затвориха кръга.
— О, Господи, смили се над грешните им души — помоли се Рени и вдигна глава. — Да свършим малко работа, Питър.
Полицейският началник извади бележника си. Картър вече бе извадил своя и го бе сложил до чинията си. Големия Джим започваше все повече и повече да харесва момчето.
— Намерих липсващия пропан — обяви Големия Джим. — В радиостанцията е.
— Боже! — възкликна Рандолф. — Ще трябва да пратим там няколко камиона!
— Да, но не днес — каза Големия Джим. — Утре, когато хората отидат да се видят с роднините си. Вече работя по въпроса. Братята Бауи и Роджър пак ще отидат там, но ще имаме нужда и от неколцина полицаи. Фред, ти и Мел. И още четири-пет човека. Ти не, Картър, искам да си ми под ръка.
— Защо ти трябват полицаи, нали просто ще трябва да се товарят бутилки с пропан? — попита Рандолф.
— Ами… — подхвана Джим, като в същото време започна да обира със залък разтеклия се жълтък — пак опираме до нашия приятел Дейл Барбара и до плановете му да дестабилизира града. Там има двама въоръжени мъже, които като че ли охраняват някаква нарколаборатория. Мисля, че Барби е организирал създаването й още преди да дойде тук. Всичко е много добре планирано. Единият пазач е Филип Буши.
— Онзи нещастник — изръмжа Рандолф.
— Другият за съжаление е Анди Сандърс.
Питър изтърва вилицата си, с която се опитваше да набоде няколко пържени картофчета. Тя изтрака в чинията му.
— Анди!
— Тъжно, но истина. Барбара го е вкарал в бизнеса. Знам това от достоверен източник, но не ме питайте кой е той, защото няма да ви кажа. Пожела да остане анонимен. — Големия Джим въздъхна, след това натъпка в устата си покрит с жълтък залък. Чувстваше се прекрасно тази сутрин. — Предполагам, че Анди се е нуждаел от пари. Доколкото знам, от банката се канеха да наложат възбрана върху аптеката му. Той няма ум за бизнес.
— И за градските дела също — добави Фреди Дентън.
Рени по принцип мразеше да бъде прекъсван от по-нискостоящи, но тази сутрин всичко му доставяше удоволствие.
— Така е за съжаление — каза, след това се приведе над масата, доколкото позволяваше огромният му корем. — Той и Буши са стреляли по единия от камионите, които изпратих там вчера. Спукали са предните му гуми. Тези хора са опасни.
— Въоръжени наркомани — отбеляза Рандолф. — Кошмар за всеки служител на реда. Нашите трябва носят бронежилетки.
— Добра идея.
— И не давам гаранции за сигурността на Анди.
— Бог те обича, сигурен съм в това. Прави каквото трябва. Пропанът ни трябва. Градът ламти за него, а аз смятам да кажа на тазвечерната среща, че сме открили нови запаси.
— Няма да мога да отида, така ли, господин Рени? — попита Картър.
— Зная, че си разочарован, но искам утре да си с мен. И няма да ходим на онова парти край Купола. Рандолф също, мисля. Някой ще трябва да координира нещата, а това никак няма да е лесно. Трябва да внимаваме хората да не се изпотъпчат. Едва ли ще се мине без инциденти, защото някои не са научени да спазват правила. По-добре кажете на Туичъл да отиде там с линейката.
Картър си записа нещо в бележника.
Големия Джим се обърна към Рандолф. Лицето му имаше тъжно изражение.
— Много ми е тежко, Пит, но трябва да ти кажа. Моят информатор намекна, че е възможно Младши също да се е забъркал в бизнеса с наркотици.
— Младши? — попита Мел. — Не, не и Младши.
Рени кимна и избърса сухите си очи с длан.
— На мен също ми е трудно да повярвам. Не искам да вярвам, но нали знаете, че той е в болницата?
Те кимнаха.
— Свръхдоза — прошепна и се наведе още по-напред. — Това е най-вероятната причина за сегашното му състояние. — Той се надигна и погледна отново Рандолф. — Те ще очакват да минете по главния път. На около два километра източно от радиостанцията има друг път…
— Знам го — каза Фреди. — Мърляча Сам Вердро притежаваше горски парцел там, но банката му го взе. Мисля, че цялата земя в района вече принадлежи на църквата „Светия изкупител“.
Големия Джим се усмихна и кимна, въпреки че земята всъщност принадлежеше на една корпорация от щата Невада, на която той беше президент.
— Минете по този път и подходете откъм задната страна на радиостанцията. Гората е стара, без храсталаци, така че няма да имате проблеми.
Той чу, че телефонът му звъни. Погледна екранчето и реши да не вдига. После си каза: „Какво пък чак толкова, по дяволите. Може дори да се почувствам още по-добре, когато чуя как Кокс се пени.“
— Рени на телефона. Какво желаете, полковник Кокс?
Той се заслуша и усмивката му угасна.
— Откъде да знам, че казвате истината?
Той слуша още известно време, после рязко прекъсна разговора. Смръщи вежди, докато обмисляше чутото. След това вдигна глава и попита Рандолф:
— Имаме ли Гайгеров брояч? В противорадиационното укритие може би?
— Ами не знам. Ал Тимънс може би знае обаче.
— Намери го и му кажи да провери!
— Важно ли е? — попита Рандолф, а в същото време Картър възкликна:
— Радиация ли, шефе?
— Няма причини за тревога — отговори Големия Джим. — Младши би казал, че той се опитва да ме шашне. Сигурно е така. Я провери все пак дали имаме Гайгеров брояч. Ако имаме и той все още работи, донеси ми го.
— Добре — отвърна Питър, който изглеждаше доста уплашен.
Големия Джим вече съжаляваше, че е отговорил на повикването. И че им е казал. Сиърлс сигурно щеше да се раздрънка, щяха да тръгнат слухове. По дяволите, Рандолф също беше от приказливите. Вероятно нямаше никакъв проблем, онова нещастно офицерче просто се опитваше да развали хубавия ден. Най-важния ден в живота му може би.
За разлика от тях Фреди Дентън продължаваше да мъчи гладкото си мозъче с темата за пропана.
— Кога искате да нападнем радиостанцията, господин Рени?
Големия Джим си припомни програмата на свиждането, след това се усмихна. Искрено този път. Мазните му устни потрепнаха и се отдръпнаха назад, разкривайки два реда дребни зъби.
— Дванайсет часа. Всички ще са се събрали край шосе 119, така че градът ще е пуст. Атакувайте онези нещастници по пладне и спасете нашия пропан. Искам да сте като каубоите в старите уестърни.