Стивън Кинг
Под купола (264)

22.

Анди Сандърс и Готвача стояха до склада на Радиото на Исус и пушеха кристали. Точно пред тях, на поляната, на която стърчеше радиоантената, имаше пресен гроб и кръст, направен от летви от щайга. Под купчината пръст лежеше Сами Буши — мъчителка на кукли, жертва на изнасилване и майка на Литъл Уолтър. Готвача каза, че смята да сложи по-хубав кръст (щял да го открадне от гробището край Честър Понд), ако намери свободно време. Само че напоследък времето не му достигаше.

Той вдигна дистанционното, сякаш за да покаже колко е зает.

Анди съжаляваше за Сами, точно както съжаляваше и за Клодет и Дуди, но мъката му беше вече кротка, скътана внимателно в собствения си купол. Той я виждаше, усещаше присъствието й, но не се потапяше в нея. Което беше хубаво. Опита се да обясни това на Готвача Буши, само че се оплете, защото материята беше много сложна. Готвача закима и подаде голямата стъклена лула на Анди. На нея беше гравиран надписа: „ТЪРГОВИЯТА С ТАКИВА ПРЕДМЕТИ Е НЕЗАКОННА.“

— Хубаво, нали? — попита Буши.

— Да! — отговори Сандърс.

Известно време те обсъждаха двете основни за наркоманите теми — колко е хубаво това нещо и колко е лошо, че го пушат. Както си говореха, някъде на север избухна голяма експлозия. Анди вдигна ръка, за да предпази насълзените си от дима очи. Изтърва лулата, но Готвача успя да я спаси.

— Леле, това беше самолет! — Анди се опита да стане, но краката му, въпреки че бяха заредени с енергия, отказаха да го послушат. Той пак се отпусна на земята.

— Не, Сандърс — възрази Буши и си дръпна лекичко. Като го гледаше как е приседнал със свити колене, Анди си помисли, че прилича на индианец с лула на мира.

На стената на близката барака бяха подпрени четири автомата АК-47 — руско производство, но внесени от Китай (голяма част от стоките в склада идваха оттам), а до тях имаше пет кашона амуниции и кутия гранати РГД-5. Готвача беше обяснил, че РГД означава „разкарай го далеч“.

Буши взе един от автоматите и го положи върху коленете си.

— Това не беше самолет — каза на висок глас.

— Не? А какво тогава?

— Божи знак. — Готвача погледна надписа, с който беше „облагородил“ стената на склада — два доста свободно интерпретирани цитата от Откровението на Йоан и набиващото се на очи число 31. След това се вторачи в Анди. Облаците дим на север вече започваха да се разпръскват. Под тях, от мястото, на което беше паднал самолетът, се издигаше дим. — Объркал съм датата — каза мрачно. — Хелоуин ще подрани тази година. Ще дойде утре или вдругиден или по-вдругиден.

— Или по-по-вдругиден — вметна услужливо Анди.

— Може би, но смятам, че ще е по-скоро. Сандърс!

— Да, Готвачо!

— Вземи един от автоматите. Ти вече си в Божията армия. Ти си християнски боец. Повече няма да лижеш задника на онзи вероотстъпник.

Анди взе един от автоматите и го сложи върху бедрата си. Тежестта и топлината на оръжието породиха у него приятни усещания. Той провери дали предпазителят не е свален. Не беше.

— За кой вероотстъпник говориш, Готвачо?

Буши го изгледа презрително, но с охота му подаде лулата, когато той посегна към нея. Имаше достатъчно и за двамата, щеше да им стигне до края, а и той вече се виждаше.

— Рени. За този вероотстъпник говоря.

— Той ми е приятел, но да, понякога се държи гадно. Това наистина е много добро.

— Така е — измънка унило Готвача и взе стъкленото приспособление, което Анди вече възприемаше като лула на мира. — Това са най-дългите от най-дългите кристали, съвършено чист продукт, а освен това са какво, Сандърс?

— Лекарство против меланхолия! — отбеляза „находчиво“ той.

— А онова какво е? — Сочеше новото черно петно, появило се върху Купола.

— Знак! Божи знак!

— Да — потвърди доволно Готвача. — Точно така. Ние вървим по стъпките на Бог, Сандърс. Знаеш ли какво е станало, когато Бог счупил седмия печат? Чел ли си Откровението?

Анди си спомни, че преди много години на един детски лагер беше чул някой да разправя, че ангелите излизали от седмия печат като клоуни от малка циркаджийска кола, но не му се искаше да представя нещата по такъв начин. Готвача можеше да го сметне за богохулствен. Така че той просто поклати глава.

— Предполагам, че не си — каза Готвача. — Може и да си слушал проповеди в църквата, но проповедите са едно, а образованието — съвсем друго. Проповедите не захранват добре въображението. Разбираш ли какво ти говоря?

Анди разбираше само, че иска пак да си дръпне, но въпреки това кимна.

— От седмия печат излезли седем ангела със седем тръби. Всеки път, когато някой от тях надуел тръбата си, напаст връхлитала земята. Ето, дръпни си, ще ти помогне да се концентрираш.

От колко време пушеха? Вероятно от няколко часа. Наистина ли бяха видели самолетна катастрофа? Анди вече не беше съвсем сигурен. Всичко му се виждаше нереалистично. Помисли си, че трябва да подремне малко. Но пък, от друга страна, му беше изключително приятно да се друса и образова в компанията на Готвача.

— За малко да се самоубия, но Бог ме спаси — обясни на Готвача. Очите му се бяха насълзили от умиление.

— Да, да, това е очевидно. Но някои други неща не са толкова очевидни. Така че слушай!

— Слушам.

— Първият ангел надул тръбата и земята била заляна от кръв. Вторият ангел надул тръбата и огнена планина се стоварила в морето. Това са вашите вулкани.

— Да! — изкрещя Анди и без да иска натисна спусъка на лежащия в скута му автомат.

— Трябва да внимаваш — предупреди го Буши. — Ако предпазителят не беше вдигнат, щеше да ми направиш оная работа на кайма. Я си дръпни пак. — Подаде стъклената лула на Анди. Той леко се стресна, защото не си спомняше да му я е давал. А колко ли беше часът? Слънцето вече започваше да се снишава на запад. Вече беше следобед, но как беше възможно? Не беше гладен, а той винаги огладняваше на обяд.

— Сега ме слушай внимателно, Сандърс, защото това е най-важната част. — Готвача можеше да цитира по памет, защото след като се беше преместил да живее в сградата на радиостанцията, беше започнал да проучва задълбочено Откровението. Толкова се беше вманиачил в него, че го четеше по цели нощи. — А когато третият ангел надул тръбата, от небето паднала огромна звезда! Звезда, светеща като лампа!

— Ние видяхме това преди малко!

Готвача кимна. Беше се вторачил в черното петно, което се беше появило след катастрофата на боинга на ирландските въздушни линии.

— Името на звездата е Уормууд. Много хора се озлобили и затова умрели. Ти озлобил ли си се, Сандърс?

— Не! — увери го той.

— Не. Ние сме кротки. Но звездата Уормууд падна от небето, а това означава, че ще дойдат зли хора. Така ми каза Господ, Сандърс, а Господ не се будалка. Ще видиш, че говоря истината. Те ще се опитат да ни отнемат всичко. Рени и подлите му приятелчета.

— Няма да успеят! — изкрещя Анди. Внезапно започна да го тресе страшна параноя. Те може би вече бяха тук! Подлите му приятелчета се промъкваха през гората! Подлите му приятелчета караха камионите си по Битч Роуд! Под влияние на Готвача вече дори започваше да разбира мотивите на Рени. Той се опитваше да скрие доказателствата.

— Готвачо! — Сграбчи новия си приятел за рамото.

— По-кротко, Сандърс. Боли.

Той поотпусна хватката си.

— Големия Джим вече е споменавал, че иска да разкара бутилките с пропан, това е първата стъпка!

Буши кимна.

— Вече идваха веднъж. Взеха две бутилки. Аз им позволих. — Замълча за момент и потупа кутията с гранатите. — Това ще им е за последно. Съгласен ли си?

Анди се замисли за купищата наркотици, складирани в сградата, до които бяха седнали, и даде отговора, който Готвача очакваше.

— Братко мой — каза и го прегърна.

Буши беше потен и миришеше лошо, но въпреки това го прегръщаше ентусиазирано. По бузите му, които за пръв път от повече от двайсет години беше пропуснал да избръсне в делничен ден, се търкалях сълзи. Прекрасно. Това беше направо… Направо…

Братска връзка!

— Братко мой! — проплака Анди в ухото на Готвача. Той го бутна назад и мрачно го изгледа.

— Ние сме агенти на Господ — каза. А Анди Сандърс, който вече си нямаше никого освен този кльощав пророк възкликна:

— Амин!