Стивън Кинг
Под купола (132)

2.

На връщане към болницата Ръсти се отби в редакцията на „Демократ“ и предаде Гайгеровия брояч на Джулия Шамуей.

Тя го изслуша с усмивка, докато той й предаваше инструкциите на Барби.

— Този човек определено знае как да те натовари с отговорност. Ще се заема със задачата с най-голямо удоволствие.

Ръсти се замисли дали да я предупреди да внимава пред кого от жителите на Честърс Мил показва уреда, но после се отказа. Чантата бързо изчезна под бюрото й.

Докато вървеше към болницата, позвъни на Джини Томлинсън и я разпита за пристъпа на хлапето, за който му беше споменала.

— Съвсем малко детенце на име Джими Уикър. Обади се дядо му. Бил Уикър, ако не се лъжа…

Ръсти го познаваше. Той носеше пощата им.

— Наглеждал Джими, докато майка му отишла да зареди колата на бензиностанцията. Между другото там почти са свършили бензина и Джони Карвър е вдигнал цената на обикновения на три долара за литър. Представяш ли си?

Ръсти изчака търпеливо монолога й, желаейки да води този разговор с нея на четири очи, а не по телефона. Почти беше стигнал до болницата. Щом Джини най-сетне приключи с оплакванията, той я попита дали малкият Джими е казал нещо по време на пристъпа.

— Всъщност да… Бил спомена, че е бълнувал нещо. Май беше за… розови звезди. Или за Хелоуин. А може би се бъркам с онова, което наговори Рори Динсмор след прострелването… Сред хората вече плъзна мълва за странните му думи…

„Естествено, че ще плъзне — помисли си Ръсти мрачно. — Ще плъзне и за това, ако се разчуе. А най-вероятно ще се разчуе.“

— Добре — каза. — Благодаря ти, Джини.

— Кога се връщаш, Алени ездачо^[1]?

— Почти съм стигнал.

— Добре. Защото имаме нова пациентка. Сами Буши. Била е изнасилена.

Ръсти изпъшка.

— Състоянието й се подобрява. Пайпър Либи я доведе. Аз не можах да изкопча от момичето имената на насилниците, но мисля, че преподобната успя. Излезе оттук, сякаш косата й гори, а задникът й… — пауза, по време на която Джини се прозина шумно и добави: — … няма търпение да се изнесе оттук.

— Джини, скъпа, кога за последен път успя да си подремнеш малко?

— Добре съм.

— Прибирай се у дома.

— Шегуваш ли се? — попита ужасено тя.

— Не. Прибери се у дома. И легни да поспиш. Без аларма за събуждане. — Изведнъж му хрумна нещо. — По пътя се отбий в „Дивата роза“, чуваш ли? Приготвили са вкусно пилешко. Чух го от доверен източник.

— Но Саманта Буши…

— Аз ще бъда при нея след пет минути. Междувременно искам да си отлетяла от болницата, пчеличке!

И Ръсти прекъсна връзката, преди тя да понечи да възрази.