Стивън Кинг
Под купола (172)

3.

Бренда изчезна сред дърветата от двете страни на Мил Стрийт.

— Добре — кимна Бени. — Да вървим.

Той внимателно загаси цигарата си в импровизирания пепелник, след което отиде до колелото си и вдигна пазарската чанта от багажника. Вътре беше жълтият Гайгеров брояч, който бе минал през ръцете на Барби, Ръсти, Джулия… за да се озове при тримата приятели.

Джо взе капачката от сока и загаси цигарата си с мисълта, че трябва да опита отново, когато разполага с повече време, за да се концентрира над преживяването. От друга страна, може би пък беше по-добре да не го прави. Вече беше пристрастен към компютрите, комиксите на Брайън К. Вон и карането на скейтборд. Предостатъчно дини за една мишница.

— Скоро покрай нас ще започнат да минават хора — каза той на Бени и Нори. — И то много хора. Да се надяваме, че ще бъдат толкова уморени от забавленията си пред супермаркета, че няма да ни обърнат внимание.

В съзнанието му прозвучаха думите на госпожица Шамуей колко важно може да се окаже това за града. Той специално не се нуждаеше от убеждаване; вероятно разбираше значението на мисията им по-добре не само от майка си, но и от самата Джулия.

— А ако минат полицаи? — замисли се Нори.

— Тогава се връща обратно в торбата, а оттам излиза фризбито — отвърна Джо.

— Наистина ли смяташ, че под градския парк има заровен извънземен генератор? — попита Бени.

— Казах, че не е изключено — отбеляза Джо с малко по-остър тон, отколкото бе възнамерявал. — Всичко е възможно.

В интерес на истината според него това не просто бе възможно, но и беше доста вероятно. Ако Куполът нямаше свръхестествен произход, значи представляваше силово поле. А едно силово поле се нуждаеше от генератор, който да го захранва. Тоест оставаше им само да го намерят, за да се докаже тази теория… В същото време Джо не искаше да ги надъхва предварително с твърде високи очаквания; времето щеше да покаже дали е прав или не.

— Да започваме — предложи Нори и се шмугна под жълтата полицейска лента. — Надявам се вие двамата да сте се молили както трябва на боговете.

Джо не смяташе, че трябва да се моли за нещо, което може да свърши сам, ето защо молитвата му бе малко по-различна — ако открият генератора, Нори Калвърт да го дари с още една целувка. Този път по-дълга от предишната.