Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Under the Dome, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 48 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2014 г.)

Издание:

Стивън Кинг. Под купола. Том І

Американска. Първо издание

Редактор: Лилия Анастасова

Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010

ИК „Плеяда“, София, 2010

ISBN: 978-954-409-306-8

 

 

Издание:

Стивън Кинг. Под купола. Том ІІ

Американска. Първо издание

Редактор: Лилия Анастасова

Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010

ИК „Плеяда“, София, 2010

ISBN: 978-954-409-307-5

История

  1. — Добавяне

13.

Джулия се взираше учудено в Андрея Гринъл, която слизаше бавно и тържествено по стълбите. Възрастната жена изглеждаше много променена. Промяната не се дължеше само на факта, че си беше сложила грим и беше сресала изтощената си от множество къдрения коса; имаше и нещо друго. Джулия осъзна, че отдавна не я е виждала такава — приличаща на себе си. Тази вечер Андрея носеше ефектна червена рокля (вероятно от „Ан Тейлър“), пристегната в кръста с колан, и голяма платнена чанта.

Даже Хорас я гледаше учудено.

— Как изглеждам? — попита Андрея, когато слезе на етажа. — Дали бих могла да отлетя към срещата, ако имах метла?

— Изглеждаш прекрасно. С двайсет години по-млада.

— Благодаря ти мила, но горе има огледало.

— Ако на него не се вижда колко добре изглеждаш, по-добре пробвай това тук, тук е по-светло.

Андрея премести чантата в другата си ръка, сякаш й беше дотежало.

— Мисля да те послушам.

— Ще се справиш ли с това изпитание?

— Мисля, че да, но ако започна пак да треперя, ще се измъкна през страничния вход. — Тя нямаше намерение да се измъква, независимо дали щеше да се разтрепери или не.

— Какво носиш в чантата?

Андрея си помисли: „Обядът на Джим Рени. Смятам да го нахраня пред целия град.“

— Когато ходя на градски срещи, винаги си взимам плетиво. Понякога ми става ужасно скучно.

— Този път едва ли ще е скучно — отбеляза Джулия.

— Ти ще отидеш нали?

— Ами… може и да отида — отговори небрежно Джулия. Всъщност възнамеряваше да отиде на друго място, място, намиращо се доста далеч от центъра на Честърс Мил. — Преди това трябва да свърша някои неща. Ще се оправиш ли без мен?

Андрея направи комична физиономия.

— Тръгвам по улицата, спускам се надолу по хълма и съм там. Изминавала съм това разстояние стотици пъти.

Джулия погледна часовника си. Беше шест без петнайсет.

— Не е ли твърде рано?

— Предполагам, че Ал ще отвори вратите в шест часа. Искам да седна на хубаво място.

— Ти си градски съветник, трябва да си на сцената — каза Джулия.

— Не, не смятам така. — Андрея отново премести чантата в другата си ръка. Плетивото наистина беше вътре, както и файлът „Вейдър“, и пистолетът, който брат й Туич й беше дал, за да има с какво да се защитава. Тя си помисли, че оръжието ще послужи за друго — за защита на града. Градът прилича на човешко тяло, но има едно предимство пред него — при нужда мозъкът му може да бъде подменен с друг. „Възможно е дори да не се наложи да убивам. Дано да не се наложи.“

Джулия я гледаше озадачено. Андрея осъзна, че се е отнесла.

— Тази вечер ще седна при обикновените хора. Когато му дойде времето, ще кажа каквото имам да казвам. Така ще направя, вярвай ми.