Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Under the Dome, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 48 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- filthy (2014 г.)
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том І
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-306-8
Издание:
Стивън Кинг. Под купола. Том ІІ
Американска. Първо издание
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн: Димитър Стоянов — Димо̀, 2010
ИК „Плеяда“, София, 2010
ISBN: 978-954-409-307-5
История
- — Добавяне
13.
Джулия се взираше учудено в Андрея Гринъл, която слизаше бавно и тържествено по стълбите. Възрастната жена изглеждаше много променена. Промяната не се дължеше само на факта, че си беше сложила грим и беше сресала изтощената си от множество къдрения коса; имаше и нещо друго. Джулия осъзна, че отдавна не я е виждала такава — приличаща на себе си. Тази вечер Андрея носеше ефектна червена рокля (вероятно от „Ан Тейлър“), пристегната в кръста с колан, и голяма платнена чанта.
Даже Хорас я гледаше учудено.
— Как изглеждам? — попита Андрея, когато слезе на етажа. — Дали бих могла да отлетя към срещата, ако имах метла?
— Изглеждаш прекрасно. С двайсет години по-млада.
— Благодаря ти мила, но горе има огледало.
— Ако на него не се вижда колко добре изглеждаш, по-добре пробвай това тук, тук е по-светло.
Андрея премести чантата в другата си ръка, сякаш й беше дотежало.
— Мисля да те послушам.
— Ще се справиш ли с това изпитание?
— Мисля, че да, но ако започна пак да треперя, ще се измъкна през страничния вход. — Тя нямаше намерение да се измъква, независимо дали щеше да се разтрепери или не.
— Какво носиш в чантата?
Андрея си помисли: „Обядът на Джим Рени. Смятам да го нахраня пред целия град.“
— Когато ходя на градски срещи, винаги си взимам плетиво. Понякога ми става ужасно скучно.
— Този път едва ли ще е скучно — отбеляза Джулия.
— Ти ще отидеш нали?
— Ами… може и да отида — отговори небрежно Джулия. Всъщност възнамеряваше да отиде на друго място, място, намиращо се доста далеч от центъра на Честърс Мил. — Преди това трябва да свърша някои неща. Ще се оправиш ли без мен?
Андрея направи комична физиономия.
— Тръгвам по улицата, спускам се надолу по хълма и съм там. Изминавала съм това разстояние стотици пъти.
Джулия погледна часовника си. Беше шест без петнайсет.
— Не е ли твърде рано?
— Предполагам, че Ал ще отвори вратите в шест часа. Искам да седна на хубаво място.
— Ти си градски съветник, трябва да си на сцената — каза Джулия.
— Не, не смятам така. — Андрея отново премести чантата в другата си ръка. Плетивото наистина беше вътре, както и файлът „Вейдър“, и пистолетът, който брат й Туич й беше дал, за да има с какво да се защитава. Тя си помисли, че оръжието ще послужи за друго — за защита на града. Градът прилича на човешко тяло, но има едно предимство пред него — при нужда мозъкът му може да бъде подменен с друг. „Възможно е дори да не се наложи да убивам. Дано да не се наложи.“
Джулия я гледаше озадачено. Андрея осъзна, че се е отнесла.
— Тази вечер ще седна при обикновените хора. Когато му дойде времето, ще кажа каквото имам да казвам. Така ще направя, вярвай ми.