Стивън Кинг
Под купола (186)

17.

— Точно така, плачи!

Гласът идваше някъде отдалеч. Барби се обърна тромаво към източника му, ала не беше никак лесно да отвори пламналите си от болка очи.

— Има за какво да плачеш!

Човекът, който му говореше така, очевидно също плачеше. А и гласът му се стори познат. Барби се помъчи да отвори подпухналите си клепачи, но ги усещаше непосилно тежки. Очите под тях сякаш вибрираха в унисон с пулса му. Синусите му бяха до такава степен задръстени от секреция, че ушите му изпукаха, когато се опита да преглътне.

— Защо я уби? Защо уби моята рожба?

„Някой кучи син ме напръска със спрей. Дентън? Не, Рандолф.“

Най-накрая успя да отвори очи, като притисна длани до веждите си и ги изтегли нагоре. Тогава забеляза, че Анди Сандърс стои пред килията му с обляно в сълзи лице. А какво виждаше председателят на градския съвет? Арестант в килия, който определено изглеждаше виновен…

— Тя беше всичко за мен! — изкрещя Сандърс.

Зад него стоеше Рандолф. Шерифът изглеждаше смутен и нервно пристъпваше от крак на крак като хлапе, на което ужасно му се ходи до тоалетната. И въпреки че очите му горяха, а синусите му болезнено пулсираха, Барби не беше изненадан, че Рандолф е допуснал Сандърс да слезе тук долу. Но не защото Сандърс беше председател на градския съвет, а понеже шерифът не бе могъл да прояви достатъчно твърдост и да откаже.

— Хайде, Анди — каза Рандолф. — Стига вече. Поиска да го видиш и аз ти позволих, макар и да не го смятам за много редно. Ще бъде съден, както подобава, и ще си плати за всичко, което е сторил. Затова хайде да се качим горе и да ти налея чаша ка…

В същия миг Анди изведнъж го сграбчи за реверите на униформата. Беше с десетина сантиметра по-нисък от шерифа, ала въпреки това Рандолф изглеждаше уплашен. Барби не го винеше. Макар и да виждаше света през тъмночервена пелена, яростта на Анди Сандърс бе толкова силна, че прозираше през нея с ужасяваща яснота.

— Дай ми пистолета си! Съдебният процес ще е твърде милостив за него! И бездруго мръсникът ще се измъкне, понеже има високопоставени приятелчета, както ми каза Джим! Искам възмездие! Заслужавам възмездие, така че ми дай пистолета си!

Барби не смяташе, че желанието на Рандолф да угоди на Сандърс ще доведе дотам, че да допусне арестантът да бъде застрелян като плъх, но в същото време не беше докрай сигурен в това; навярно причината за появата на Сандърс тук не се изчерпваше само с малодушието на шерифа, защото в противен случай нямаше да го съпровожда само той.

Барби се изправи на крака.

— Господин Сандърс… — започна. Явно онова, с което го бяха обгазили, бе попаднало и в устата му, защото езикът и гърлото му също бяха подути, а гласът му по-скоро приличаше на хрипкаво носово грачене. — Не съм убил дъщеря ви, сър. Не съм убил никого. Ако се замислите, ще видите, че вашият приятел Рени се нуждае от изкупителна жертва и аз съм най-удобният…

Обаче на Анди не му беше до мислене. Ръцете му се изстреляха към кобура на Рандолф и пръстите му трескаво се опитаха да докопат автоматичния глок. Разтревожен и още по-объркан, шерифът се помъчи да задържи оръжието на мястото му.

В същия момент по стълбите се спусна някой с голямо шкембе, който се движеше доста грациозно за килограмите си.

— Анди! — проехтя гласът на Големия Джим. — Анди, друже… ела при мен!

И Рени разпери ръце. Сандърс мигом прекрати борбата за пистолета и се втурна към него, също като разплакано детенце, устремено към бащините обятия. Големия Джим го прегърна.

— Искам пистолет! — дърдореше председателят на градския съвет. Обляното му в сълзи и сополи лице бе вдигнато умолително към това на Големия Джим. — Дай ми пистолет, Джим! Сега! Веднага! Искам да го застрелям заради онова, което ми причини! Това е мое свещено бащино право! Той уби сладкото ми момиченце!

— А може би не само нея — въздъхна тежко Рени. — Може би не само Анджи, Лестър и клетата Бренда, уви!

Тези думи моментално пресякоха излиянията на Сандърс и той вторачи смаяния си поглед в тлъстото лице на Големия Джим. Приличаше на хипнотизиран.

— Може би той е отговорен за смъртта на съпругата ти. Както и за Дюк. За Майра Евънс. И за всички други.

— Какво…

— Все някой е отговорен за появата на Купола, друже — не съм ли прав?

— Да… — това бе единственото, което Анди успя да промълви, но Големия Джим му кимна благосклонно.

— Мисля, че хората, които ни натресоха тази напаст, са решили да внедрят поне един техен човек вътре. Някой, който да разбърква врящата тенджера. А кой е по-добър в разбъркването на врящи тенджери от един готвач, а? — Големия Джим прегърна Сандърс през рамо и го поведе към шерифа. В един момент погледите на Барби и Рени се срещнаха и арестантът забеляза как съветникът наблюдава зачервеното му, подпухнало лице, сякаш е екзотично насекомо. — И ние ще намерим доказателства. Сигурен съм в това. Той вече показа, че не е достатъчно умен, за да прикрие следите си.

Барби насочи вниманието си към Рандолф.

— Това е постановка — заяви той с новопридобития си носов тембър. — Вероятно всичко е започнало като опит от страна на Рени да спаси собствения си задник, но вече си е явна борба за власт. За момента сте му необходим, шерифе, но и вашето време ще дойде.

— Млъквай! — сряза го Рандолф.

Междувременно Рени вече галеше Анди по косата. Барби се замисли за майка си и как тя обичаше да гали техния кокер Миси, когато кучето остаря, изкуфя и започна да се напикава.

— Той ще си плати за всичко, Анди — помни ми думата. Първо обаче ще съберем всички подробности — какво точно е станало, кога, защо и кой друг е част от играта му. Защото мръсникът не е сам, можеш да си сигурен в това. Има си съучастници. Ще си плати за всичко, но първо хубавичко ще го изцедим, за да получим цялата информация, която ни е необходима.

— Как ще си плати? — попита Анди. Вече гледаше към Големия Джим с такъв възторг, сякаш бе изпаднал в екстаз. — Как точно?

— Ами, ако знае как да вдигне Купола — а аз няма да допусна да не го стори, — предполагам, че всички ще бъдем доволни да го видим в затвора „Шоушенк“. С доживотна присъда без право на обжалване.

— Не е достатъчно — прошепна Сандърс.

Рени продължаваше да го гали по главата.

— А ако Куполът си остане на мястото?

Големия Джим се усмихна.

— В такъв случай май ще се наложи да го съдим сами. И когато го признаем за виновен, ще го екзекутираме. Така повече ли ти харесва?

— Да — промълви Анди. — Определено.

— На мен също, друже. — Ръката му галеше ли, галеше косата на Сандърс. — На мен също.