Стивън Кинг
Под купола (347)

4.

— Джим — каза седящият на задната седалка на хамъра Рандолф, — мислех си за тази акция.

— Така ли. Защо не ни споделиш какво е родил мозъкът ти, Питър?

— Аз съм началник на полицията. Ако трябва да избирам дали да контролирам тълпата край фермата на Динсмор, или да поведа акцията по завземането на нарколабораторията, която вероятно ще бъде охранявана от въоръжени наркомани… е, знам какви са ми задълженията, така да се каже.

На Големия Джим не му се спореше по този въпрос. Знаеше, че е излишно да се спори с глупаци. Рандолф нямаше представа какви оръжия са струпани в радиостанцията. Всъщност Големия Джим също нямаше представа (нито пък подозираше каква изненада е приготвил Буши), но поне можеше да си представи най-лошия вариант — умствен подвиг, на който този униформен дърдорко като че ли не беше способен. „А ако на Рандолф му се случи нещо… е, мисля, че Картър може да го замени доста успешно“.

— Добре, Пит — каза той. — Няма да заставам между теб и дълга ти. Ти си новият началник, а Фред Дентън е твоят заместник. Това удовлетворява ли те?

— Удовлетворява ме, разбира се! — Рандолф изду гръдния си кош. Приличаше на тлъст петел, който се кани да изкукурига. Големия Джим, който не се славеше с чувството си за хумор, едва се въздържа да не се разсмее.

— Тогава отиди в участъка, за да събереш хората си. Общинските камиони, нали помниш?

— Да! И атакуваме по обяд! — Той размаха юмрука си във въздуха.

— Минете през гората.

— А, Джим, искам да поговорим за това. Изглежда ми малко сложно. Гората зад радиостанцията е доста гъста… ще има отровен бръшлян… и отровен дъб, което е още по-по…

— Има черен път дотам — прекъсна го Големия Джим. Търпението му вече се изчерпваше. — Минете по него. Изненадайте ги в гръб.

— Но…

— По-добре отравяне с бръшлян, отколкото куршум в главата. Приятно ми беше да поговорим, Пит. Хубаво е, че си толкова… — Какъв точно беше той? Надут? Смешен? Малоумен?

— Толкова отдаден на службата — намеси се Картър.

— Благодаря ти, Картър. Точно това си мислех. Пит, кажи на Хенри Морисън да се заеме с опазването на реда край шосе 119. И да минете по черния път.

— Наистина смятам, че…

— Картър, излез да му отвориш вратата.