Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Agony and the Ecstasy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
analda (2016)
Допълнително форматиране и корекция
NomaD (2016)
Допълнителна корекция
moosehead (2016)

Издание:

Ървинг Стоун

Страдание и възторг

 

Американска, II издание

 

Рецензент: Жечка Георгиева

Художник: Красимира Златанова

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Димитър Мирчев

Коректор: Тотка Вълевска

 

Литературна група ХЛ. 04, 9536679711/5637-342-83

 

Формат 84×108/32

Печатни коли 56,50

Издателски коли 47,46

Условно издателски коли 50,08

Дадена за набор: юли 1983 г.

Подписана за печат: октомври 1983 г.

Излязла от печат: ноември 1983 г.

 

Цена 6,34 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София, 1983

ДП „Димитър Благоев“ София

История

  1. — Добавяне

16

Когато и последният ученик на Сангало си отиде, Микеланджело седна на стол пред чертожната маса в музикалния салон, превърнат в ателие. Къщата беше утихнала. Сангало сложи пред себе си листа, като онези, на които бяха скицирали Рим преди седем години.

— Кажи ми дали съм разбрал правилно — промълви Микеланджело. — Първо, папата иска гробница-мавзолей. Второ, иска гробницата да показва, че той е прославил и укрепил църквата…

— … Че отново е направил от Рим център на изкуството, поезията и науката. Ето моите тетрадки с древни и класически гробници. Това е една от първите — на Мавзол в Мала Азия, от триста и шейсета година преди Христа; а това са скиците на гробниците на Август и Адриан, тъй както ги описват историците.

Микеланджело разгледа внимателно скиците.

— Сангало, в тези рисунки скулптурата разкрасява архитектурата, кичи фасадата. А в моята гробница архитектурната постройка просто ще прибере скулптурите ми.

Сангало поглади мустаците си и сякаш се изненада, че са толкова къси.

— Проектирай първо една солидна конструкция, иначе мраморните ти фигури ще отидат на вятъра.

Сангало се извини. Микеланджело остана сам да размишлява над рисунките на богове и богини, на алегорични фигури, всички засенчени от масивния градеж. Той щеше да направи гробницата по-малка, а фигурите по-големи, тъй че да доминират над архитектурата.

Разсъмваше се, когато остави моливите и въглена. Безслънчевото мартенско утро сипна светлина в стаята — сякаш тънък сив дим. Микеланджело се домъкна до леглото си в стаята до Франческовата, сина на Сангало, и се пъхна между ледените чаршафи.

Поспа няколко часа, събуди се ободрен, отиде в „Свети Петър“ и с радост забеляза, че базиликата вече е подпряна здраво. Влезе в Капелата на френските крале да види своята „Пиета“. Ярка утринна светлина нахлуваше от високите прозорци на отсрещната стена и заливаше лицата на Мария и Христос. Скулптурата въздействуваше силно, като жива. Пронизаха го спомени, докато прокарваше пръсти по двете фигури — фино полирания мрамор, топъл и жив при допира. Какъв труд беше положил, за да постигне това!

Той влезе в централната част на базиликата, загледа се в олтара в средата на трансепта, където беше гробницата на свети Петър. Папата искаше тук да бъде неговата гробница. Микеланджело тръгна да обикаля старинната тухлена постройка, чиито сто колони от мрамор и гранит образуваха пет кораба, и се питаше къде в централния кораб — три пъти по-широк от останалите, издигащ се до дървения таван — може да се намери място за гробницата на Юлий: край останалите деветдесет и двама папи, погребани тук.

Той се отби у Лео Бальони, където научи, че кардинал Риарио, макар да не бе успял да стане папа, беше все тъй влиятелен, понеже Юлий му беше братовчед. После Микеланджело се запъти към двореца на кардинал Джовани де Медичи до Пантеона.

Кардинал Джовани, напълнял повече отвсякога, вече съвсем очевидно кривоглед, беше прекарал добре с кардинал Ровере по време на изгнаничеството. Сега Ровере беше папа Юлий II и Джовани се ползуваше с приятелството му. Той се зарадва искрено на Микеланджело, на успеха му с „Давид“, за който той му разказа. В стаята влезе Джулиано, вече истински мъж, хубав като Лоренцовия брат, на когото беше кръстен и когото Микеланджело бе виждал на портрети. А Джулио за първи път поздрави Микеланджело без враждебност. Той също се бе променил; след смъртта на Пиеро кардинал Джовани бе оглавил дома на Медичите и Джулиано не се страхуваше вече, че може да го отритнат.

— Ще ми позволи ли ваше преподобие да говоря по един деликатен въпрос? — попита Микеланджело.

Кардинал Джовани и досега не обичаше деликатните въпроси, те обикновено биваха неприятни. Но той позволи на Микеланджело да говори.

— Става дума за Контесина. Тя се измъчва сред беднотията на онази къщурка. А и почти никой не смее да я навести или да й помогне.

— Ние й изпращаме пари.

— Не би ли било възможно, ваше превъзходителство, да я доведете в Рим… където именно и е мястото?

Червенина се разля бавно по бузите на Джовани. Трогнат съм от верността ти към нашия дом. Мога да те уверя, че съм мислил по този въпрос.

— Не бива да се обижда флорентинската Синьория — додаде Джулиано. — Тъкмо сега ние отново се сприятеляваме с Флоренция. Ако искаме да си възвърнем двореца и цялото имущество на Медичите…

Кардинал Джовани махна леко с ръка.

— Всички тези неща ще се осъществят скоро. Благодаря ти, че ни посети, Микеланджело. Идвай, когато пожелаеш.

Джулиано го изпрати до вратата. Сега брат му и братовчед му не можеха да го видят и той: сграби с обич ръката на Микеланджело.

— Хубаво е, че се видяхме, Микеланджело. И хубаво е, че се застъпи за сестра ми. Дано всички се съберем отново.

Микеланджело се спря в „Мечата странноприемница“ срещу старата си квартира и нае една задна стая с изглед към Тибър и „Сант Анджело“, в която щеше да намери спокойствие и уединение.

После отиде на срещата с Балдучи. Микеланджело почти автоматично бе влязъл в стария коловоз. Той вече имаше блестящо постижение с „Давид“, обществено признание. Имаше и собствена къща с ателие. И все пак, докато вървеше по улиците с още неподменена настилка, изпитваше някак странното чувство, че нищо не се е случило. Че нищо не се е променило.

Питаше се какъв паметник да измисли за папа Юлий II. Без нищо да подразни погледа на папата освен мътните води на Тибър… „Какво искам да извая? Какъв брой големи фигури мога да сложа? Какъв брой по-малки? Трябва ли да има алегории?“

Самата гробница не му отне много време: тридесет и шест стъпки дълга, двадесет и три стъпки широка, тридесет стъпки висока — приземният етаж тринадесет стъпки, първият етаж, където щяха да стоят огромните му фигури, девет стъпки, третият етаж, вдаден навътре, седем стъпки.

Четейки Библията, взета от Сангало, той откри личност много различна от Давид, но тази личност също се извишаваше като връх на човешкото дерзание и представляваше образец, към който човек да се стреми в собствения си живот: Мойсей — символ на човешката зрелост, тъй както Давид бе символ на човешката младост. Мойсей, водачът на своя народ, законодателят, създал порядък от хаоса, дисциплина от анархията; и все пак сам той несъвършен, способен да се гневи и да проявява слабост. Ето го Лоренцовия получовек, полубог, възтържествувал в името на човечеството, узаконил за вековете идеята за един-единствен бог, помогнал да се създаде една цивилизация. Това беше обаятелна фигура, не светец, а обаятелна фигура.

Мойсей щеше да стои в единия ъгъл на първия етаж. В срещуположния ъгъл Микеланджело намисли да постави свети Павел, за когото беше чел, докато го ваеше за олтара на Пиколомини. Павел, роден евреин, добре образован и добре възпитан римски гражданин, познавач на елинската култура, а също ревнител на християнската догма. Той беше чул един глас да му казва: „Аз съм Христос, когото ти преследваше“, и бе посветил живота си на разпространението на Христовата вяра в Гърция и Мала Азия, поставяйки основите на една църква, която обхванала цялата Римска империя. Тези две фигури щяха да доминират в гробницата. За другите ъгли щеше да извае не по-малко интересни фигури; всичко осем, масивни по обем, осем стъпки високи в седнало положение.

Тъй като тези фигури щяха да бъдат в дипленици, той си позволи свободата да извае редица голи тела за основното ниво: по четири роби от всяка страна на гробницата с рамене и глави, извишаващи се над стълбовете, за които щяха да бъдат привързани: шестнадесет фигури с най-различна възраст, телосложение, дух, чрез които да предаде терзанието на пленения, поробения, смазания и умиращия. Вълнението му растеше. Щеше да направи и фигури на победители — несъкрушими, борещи се, надяващи се, воюващи и покоряващи. Гробницата щеше да има обхвата на „Къпещите се“ в триизмерни величави фигури от мрамор.

Юлий искаше бронзов фриз и Микеланджело щеше да му го направи, но той щеше да представлява тясна лента и да заема съвсем малка част от постройката. Истинският фриз щеше да бъде тази поредица от великолепни голи фигури, обхващаща четирите страни на гробницата.

Той работи в трескаво опиянение няколко седмици, подхранван от неспирния поток скици, които се раждаха в ума му и оживяваха на хартията с индийско мастило, и с портфолиото си отиде при Сангало.

— Негово светейшество няма да приеме гробница само с голи мъжки тела — усмихна се малко пресилено Сангало.

— Аз смятах да направя и четири алегорични фигури. Те ще бъдат женски образи от Библията като Рашел, Рут, Лея.

Сангало разглеждаше архитектурния план.

— Ще трябва да направиш и няколко ниши, нали разбираш…

— О, Сангало, недей ниши!

— Напротив. Светият отец все пита какво ще поставиш в нишите. Ако не види в проекта ти нито една ниша в цялата гробница… Негово светейшество е упорит човек; или той ще получи това, което иска, или ти нищо няма да получиш.

— Много добре, ще проектирам ниши… между привързаните роби. Но ще ги направя високи осемдесет стъпки и ще изнеса фигурите далеч пред тях: победителите, да речем, и женските фигури. Тогава можем да сложим ангели на третото ниво…

— Браво, ето че започваш да мислиш като папата. Но колкото повече Сангало се радваше на растящия куп скици, толкова повече Гали униваше.

— Колко фигури ще има всичко? Нима смяташ да организираш ателие с помощници? Кой ще вае тези херувими в краката на победителите? Спомням си, ти ми казваше, че не можеш да изваеш убедително дори едно ангелче, а виждам, че си набелязал доста от тях. — Той се вгледа с хлътналите си трескави очи в лицето на Микеланджело. — Тези ангелчета, които държат саркофага на папата? Помниш ли как се оплакваше, че не те бива да ваеш ангели?

— Това са само груби скици, колкото да задоволя папата, да получа съгласието му.

Той показа на Сангало последните си рисунки. Робите и победителите долу стъпваха на богато украсени мраморни блокове. От втория етаж, между Мойсей и Павел, се издигаше невисока пирамидна форма, сводест храм за саркофага, а над него — две ангелчета. Беше проектирал фасадата с подробности, като даваше да се разбере, че останалите три страни ще отразяват идеята на папата за завладените провинции, както и почитта му към изкуството.

Досега Микеланджело беше набелязал тридесет до четиридесет големи скулптури за гробницата, тъй че не оставаше много място за архитектура, която би засенчила фигурите му.

Сангало бе пленен от величието на неговия замисъл. — Колосален мавзолей! Точно какъвто папата предвижда за себе си. Ще вървя незабавно да уредя среща със Светия отец.

Якопо Гали побесня. Въпреки протестите на синьора Гали той повика един слуга да го вдигне и завие в топли одеяла и да му помогне да отиде до библиотеката, за да разгледа Микеланджеловите рисунки на същото онова старо писалище, на което Микеланджело бе писал своя сонет за Александър VI. Зле прикритият гняв му даваше сили, той отново изглеждаше седем стъпки висок. Гласът му, прегракнал по време на болестта, прозвуча жигосващо ясно:

— Дори Бреньо не би се показал толкова елементарен!

— А защо съм елементарен? — отвърна разгорещено Микеланджело. — Защото това ще ми даде възможност да извая великолепни голи фигури, каквито никога не сте виждали.

— Аз съм последният, който бих оспорил това възкликна Гали. Но хубавите фигури ще бъдат заобиколени от толкова много посредствени, че ще се изгубят сред тях. Тези безкрайни нанизи от декоративни висулки например…

— Това са гирлянди.

— Лично ти ли ще ги ваеш?

— Е, не, аз ще бъда презает.

— А ти ли ще скулптираш тези ангели?

— Може да направя само глинените модели.

— А тази фигура на папата отгоре. Ти ли смяташ да ваеш този ужас?

— Това вече не е честно! — извика Микеланджело.

— Старият приятел е най-доброто огледало. Защо поставяш бронзов фриз на една изцяло мраморна гробница?

— Папата иска така.

— Ако папата поиска да си боядисаш червен задника и да се изправиш на глава на Пиаца Навона пред Велики пости, ще го направиш ли? — Тук Гали поомекна и продължи спокойно: — Скъпи мой, ти ще изваеш величествена гробница, но не тази. Всъщност колко статуи си набелязал тук?

— Около четиридесет.

— Значи, ще посветиш останалата част от живота си на тази гробница?

— Защо е необходимо?

— Колко време вая „Бакхус“?

— Една година.

— А „Пиетата“?

— Две.

— „Давид“?

— Три.

— Следователно по най-простата сметка тези четиридесет фигури ще ти отнемат между четиридесет и сто години.

— Не! — възкликна упорито Микеланджело. — Аз вече познавам добре занаята си. Мога да работя бързо. Като светкавица.

— Бързо или добре?

— И двете. Моля ви, не се изтощавайте, скъпи приятелю, аз ще се справя.

Якопо Гали го стрелна с пронизващ поглед.

— Тъй ли? Нека се подсигурим.

Той отвори писалището, измъкна сноп книжа, привързани с тънка кожена каишка, върху която бе написано „Микеланджело Буонароти“.

— Това са трите изготвени от мен договора: за „Пиетата“, за олтара на Пиколомини и за мадоната за братята от Брюге. Вземи това перо, ще подберем най-добрите условия от всеки договор.

Синьора Гали се доближи до него.

— Докторът ти каза да не ставаш от леглото. Трябва да си пазиш силите.

Якопо погледна жена си със стеснителна усмивка и попита:

— За какво да ги пазя? Това е може би последната услуга, която мога да направя на нашия млад приятел, и съвестта ми няма да е спокойна, ако го оставя да си отиде току-тъй. — Той се върна към договорите. — Доколкото познавам папата, той ще иска гробницата да се завърши незабавно. Настоявай за десетгодишен срок, а ако е възможно — и за по-голям. Колкото до сумата, той ще се пазари, понеже му трябват пари за войската. Но ти не отстъпвай нито скудо от двадесет хиляди дуката.

Микеланджело написа каквото Гали му издиктува от трите договора. Изведнъж Якопо пребледня като мъртвец, закашля се, запуши уста с одеялото. Двама слуги го отнесоха до леглото му. Той каза на Микеланджело едно мигновено сбогом, помъчи се да скрие оцапания с кръв пешкир, възви глава към стената.

Когато влезе отново в Апартаменто Борджия, Микеланджело с изумление видя Браманте да разговаря оживено с папата. Почувствува се неудобно; защо Браманте беше тук в този час, определен за разглеждане на скиците за гробницата? Нима и той щеше да си каже думата при решението?

Микеланджело и Сангало коленичиха и бяха приети великодушно. Един шамбелан сложи маса пред Юлий, който пое папката със скиците от ръката на Микеланджело и ги разпростря нетърпеливо пред себе си.

— Светейши отче, ако може да ви обясня… Папата го изслуша внимателно, после сложи тежко ръка на масата.

— Тази гробница е дори по-внушителна, отколкото съм я мечтал. Ти точно си доловил моя дух. Браманте, какво ще кажеш? Нали това ще бъде най-красивият мавзолей в Рим?

— В целия християнски свят, светейши отче — отвърна Браманте, впил зелените си очи в Микеланджело.

— Буонароти, Сангало ме осведоми, че искаш лично да подбереш мрамор от Карара.

— Само в каменоломните мога да бъда сигурен, че ще се сдобия със съвършени блокове, светейши отче. — Тогава тръгни незабавно. Аламано Салвиати ще ти даде хиляда дуката за купуването на блоковете.

За миг настъпи мълчание. После Микеланджело попита почтително:

— А за ваянето, ваше светейшество?

Браманте вдигна вежди и хвърли към Юлий поглед, който за Микеланджело означаваше: „На този каменоделец не му стига честта, че ще работи за папа Юлий Втори, ами гледа да изкара и печалба.“ Папата помисли малко и отсече:

— Папският ковчежник ще получи нареждане да ти плати десет хиляди дуката, когато гробницата бъде завършена и одобрена.

Микеланджело преглътна и чу гласа на Гали да вика: „Не отстъпвай нито скудо от двадесет хиляди дуката! Това дори е малко за работа, която ще отнеме десет-двадесет години.“ Но как да се пазари със Светия отец? Как да поиска два пъти повече, отколкото папата предлага? При това в присъствието на Браманте, който го гледа с насмешливо изражение на лицето. А хилядата дуката, които папата даваше сега, едва щяха да стигнат за мрамора за главните фигури и пренасянето му до Рим. Но той искаше да извае тези фигури! Нуждата да скулптира стоеше над всичко. Той стрелна Браманте с бърз поглед.

— Вие сте великодушен, светейши отче. А сега може ли да поговорим за срока? Ако ми се дадат поне десет години…

— Изключено! — изгърмя Юлий. — Моето най-съкровено желание е да видя гробницата час по-скоро завършена. Ще ти дам пет години.

Микеланджело усети, че сърцето му се обърна, тъй както някога, когато неволно откърти парче от една статуя. Четиридесет мраморни изваяния за пет години! По осем на година! Само за Мойсей щеше да му е нужна най-малко една година. За завършването на всеки от робите и победителите — половин до една година, за апостол Павел…

Той стисна зъби със същото упорство, каквото бе проявил и пред Гали. Както не можеше да се пазари с понтифекса за парите, тъй не можеше да се пазари и за срока. Щеше да се справи… Не беше в кръга на човешките възможности да се изгради цяла гробница с четиридесет мраморни фигури за пет години — Якопо Гали бе прав в това отношение. Но в такъв случай той просто ще постигне нещо, което надхвърля човешките възможности. Усещаше в себе си сили за десет обикновени скулптури, за сто, ако се наложи. Ще завърши гробницата за пет години дори тя да му коства живота.

Микеланджело наведе смирено глава.

— Всичко ще бъде изпълнено, светейши отче, както вие го искате. А сега, щом и този въпрос е уреден, може ли да помоля за изготвянето на договора?

В отговор чу странно мълчание. Браманте наведе глава, която потъна между бичите му плещи. Лицето на Сангало се бе вкаменило. Очите на папата изпущаха мълнии. След известно време, което се стори на Микеланджело цяло мъчение, Юлий отвърна:

— Сега, когато всичко е уредено, бих искал да отидете със Сангало в „Свети Петър“ и да определите подходящо място за гробницата.

Нито дума за договора. Микеланджело сложи ръка на гърдите си и усети под ризата листа, изписан под диктовката на Гали. После целуна папския пръстен и се отправи към вратата.

Папата извика:

— Един момент.

Микеланджело се обърна с надежда в сърцето.

— Нека Браманте дойде с вас, че да се възползувате от съветите му.

В базиликата просто нямаше нито достатъчно простор, нито подходящо място за такава внушителна мраморна гробница. Неговите статуи щяха да бъдат заобиколени от толкова много колони, че нямаше къде да дишат. А при тези малки прозорци нямаше и подходящо осветление. В най-добрия случай гробницата би представлявала някаква грамада, която щеше да пречи на всякакво движение в базиликата.

Микеланджело излезе и обиколи отзад, където си спомни, че имаше един недовършен градеж до западната абсида. Сангало и Браманте отидоха с него до високата шест стъпки тухлена стена.

— Какво е това, Сангало?

— Според моите проучвания тук някога е имало темплум проби. Папа Николай Пети наредил да го съборят и започнал тук трибуна за епископския престол. Когато Николай умрял, строежът бил стигнал до това положение и оттогава си стои тъй.

Микеланджело се прехвърли през стената и измери заграденото пространство на ширина и дължина.

— Ето ви разрешение — възкликна той. — Тук ще има достатъчно простор около гробницата от всички страни. Можем да сложим покрив на необходимата ни височина, да измажем вътрешните стени, за да изпъкнат белите мраморни статуи, да поставим прозорци, за да влиза светлина, да отворим сводест вход в стената на базиликата…

— За това има необходимите условия — обади се Браманте.

— Не — възрази решително Сангало. — Ще излезе кърпена работа. Покривът ще се окаже твърде висок за тази ширина, а стените ще са наклонени навътре, както в Сикстинската капела.

— Но, Сангало, не можем да използуваме базиликата! — възкликна разочарован Микеланджело.

— Ела с мен.

Наоколо имаше редица разхвърляни постройки, градени в течение на вековете след издигането на базиликата от Константин през 319 година: капели, певчески амвони, олтари, една смесица, строена в пълен безпорядък, от какъвто материал е попаднало — черен туф, бледожълт травертин, мръсночервена тухла, пеперино, изпъстрен с тъмна лава и бял варовик.

— За такава оригинална гробница, каквато ти се готвиш да създадеш — каза Сангало, — ни е нужна съвсем нова постройка. Нейната архитектура трябва да бъде продиктувана от самата гробница.

В душата на Микеланджело се роди пак надежда.

— Аз ще я проектирам — продължи Сангало. — Мога да убедя негово светейшество. Тук на това възвишение например има достатъчно място, стига да разчистим тези дървени постройки и някои от тези рушащи се олтари. Хем ще може да се вижда от града долу.

Микеланджело усети очите на Браманте да го пронизват в гърба. Той се обърна, но за своя изненада забеляза одобрение в погледа на Браманте.

— Значи, тази идея ви допада, Браманте? — каза Микеланджело.

— Сангало е съвършено прав. Тук ни е нужна хубава нова капела, а тези грозотии наоколо трябва да се пометат.

Лицето на Сангало светна от задоволство. Но когато Микеланджело се обърна към Браманте да му благодари, видя, че погледът му бе мрачен, а крайчецът на устата му потрепваше нервно.