Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Agony and the Ecstasy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 32 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
analda (2016)
Допълнително форматиране и корекция
NomaD (2016)
Допълнителна корекция
moosehead (2016)

Издание:

Ървинг Стоун

Страдание и възторг

 

Американска, II издание

 

Рецензент: Жечка Георгиева

Художник: Красимира Златанова

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Димитър Мирчев

Коректор: Тотка Вълевска

 

Литературна група ХЛ. 04, 9536679711/5637-342-83

 

Формат 84×108/32

Печатни коли 56,50

Издателски коли 47,46

Условно издателски коли 50,08

Дадена за набор: юли 1983 г.

Подписана за печат: октомври 1983 г.

Излязла от печат: ноември 1983 г.

 

Цена 6,34 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София, 1983

ДП „Димитър Благоев“ София

История

  1. — Добавяне

16

Бяха изминали две седмици, откак Лоренцо напусна двореца. Както си седеше сам в стаята, Микеланджело чу гласове в коридора. Мълния беше ударила фенера на купола на Катедралата и той бе паднал по посока на двореца на Медичите. Целият град излезе да види сплескания фенер, а после хората тръгнаха нажалени към двореца като траурно шествие. На другия ден Савонарола използува случая, за да държи проповед, в която предрече на Флоренция страшни бедствия: нашествие, земетресение, пожар и наводнение. Микеланджело, застанал в гъстата тълпа, беше впил пръсти в ръката на Граначи.

Същата вечер прислужникът на Лоренцовия секретар донесе в двореца такава вест: вместо да се оправя, Лоренцо отпадал. Повикали нов доктор, Лацаро от Павиа, който му предписал смесен прах от диаманти и бисери. Но и това лекарство, досега съвсем сигурно, не помогнало. Лоренцо изпратил да повикат Пико и Полициано, за да облекчат болките му, като му четат негови любими автори.

През останалата част от нощта Микеланджело обикаля коридорите, измъчван от лоши предчувствия. Пиеро вече бе заминал за Кареджи заедно с Контесина и Джулиано. Щом се съмна, Микеланджело хукна към сутерена, оседла един кон и се понесе покрай хълмовете към красивата Лоренцова вила с висока кула, гълъбарник и зеленчукови градини по склона към долината.

Той заобиколи имението, прехвърли се през стената и се добра до двора. От кухнята долиташе ридание. Момчето изкачи безшумно широката стълба, понеже се боеше да не го чуе някой. После свърна вляво, поколеба се за миг пред вратата на Лоренцовата спалня и завъртя бавно тежката обла дръжка.

Стаята беше просторна и висока, с тежки завеси на стените от двете страни на вратата, за да задържат топлината от масивната камина, в която сега гореше голям пън. В единия край Микеланджело видя Лоренцо, легнал на високото легло и подпрян с много възглавници; доктор Пиер Леони му пускаше кръв от ръката. Пред леглото бяха седнали Полициано, по чието лице се стичаха сълзи, и Пико, който четеше от своя трактат „Животът и човекът“. Микеланджело се шмугна зад завесата до вратата, а в това време застаналият наблизо изповедник на Лоренцо подкани доктор Леони да спре кръвопускането и отстрани всички от леглото. После изповяда Лоренцо и даде опрощение на греховете му. Микеланджело остана неподвижен, а Пико и Полициано се върнаха при Лоренцо. След миг чу, че Лоренцо ги накара с отслабнал глас да повикат Пиеро от библиотеката. Влезе един прислужник и даде на Лоренцо топла супа. Полициано попита:

— Харесва ли ви супата, Лоренцо?

— Усмивка озари умореното лице на Лоренцо.

— Както на всеки смъртник — отвърна весело той. — Трябват ми сили, за да прочета на Пиеро малка лекция.

Пиеро влезе със сведена глава, смирен пред лицето на смъртта. Слугите напуснаха стаята.

— Пиеро, сине мой — заговори Лоренцо, — ти ще притежаваш такава власт в държавата, каквато притежавах и аз. Но тъй като Флоренция е република, тя има много глави, което не бива да забравяш. Няма да ти е възможно при всички случаи да държиш такова поведение, че да задоволиш всеки. Следвай такава линия на поведение, каквато диктува честната съвест. Съобразявай се с общите интереси, а не с прищевките на отделни хора. Изпълняваш ли това, ще опазиш Флоренция и Медичите.

Пиеро целуна баща си по челото. Лоренцо кимна на Пико и Полициано да се приближат.

— Пико, съжалявам само, че не успях да завърша библиотеката в градината, защото исках ти да поемеш ръководството й.

От хола се чу шум от бързи стъпки. За голяма изненада на Микеланджело влезе Савонарола, който мина толкова близо до него, че той можеше да го хване за ръката. Монахът пристъпи до Лоренцо и махна качулката си, тъй че Лоренцо да вижда лицето му. Другите се отдръпнаха.

— Викали сте ме, Лоренцо де Медичи?

— Да, Фра Савонарола.

— С какво мога да ви услужа?

— Искам да умра в мир и любов с всички хора.

— Тогава съветвам ви да се опрете на вярата.

— Винаги съм се опирал твърдо на нея.

— Ако оцелеете, съветвам ви да промените живота си.

— Ще го сторя, отче.

— Накрая ви призовавам, ако се наложи, да посрещнете твърдо смъртта.

— За мен не би могло да има по-голямо удовлетворение от това — отвърна Лоренцо с отслабващ глас.

Савонарола се поклони студено, обърна се и тръгна към вратата. Лоренцо се надигна на възглавниците и извика с пресипнал глас:

— Дайте ми благословията си, отче, преди да си отидете!

Савонарола се върна, наведе глава, зареди молитвите за умиращ. Лоренцо, с лице сериозно и благочестиво, повтаряше след него думите и фразите. Полициано и Пико плачеха, обзети от безутешна скръб. Савонарола сложи качулката си, благослови Лоренцо и си отиде.

Лоренцо остана да лежи неподвижен, събирайки последни сили, после прати да повикат слугите му. Те наобиколиха леглото му и той се прости с тях и помоли да го извинят, ако някога ги е обидил.

Микеланджело трябваше да напрегне цялата си воля, за да не дръпне тежката завеса и да изтича при Лоренцо, да коленичи пред него и да извика: „Аз също те обичах. Прости се с мен.“ Но не го бяха викали тук. Той беше натрапник, никой не знаеше, че е дошъл. И той зарови лице в грубото опако на кадифето, а в това време Лоренцо падна възнак на възглавницата.

Доктор Леони се наведе над леглото, затвори очите на Лоренцо и покри лицето му с чаршафа.

Микеланджело се измъкна през отворената врата, спусна се бързо по стълбите и хукна към зеленчуковата градина. Сърцето му тежеше като камък в гърдите. Той се чудеше как хората могат толкова лесно да плачат. Неговите сълзи бяха една парлива болка в очите, която го заслепяваше, докато тичаше и се препъваше о всяка бразда.

Лоренцо беше мъртъв. Не можеше да повярва това. Великолепния. Как бе възможно един такъв голям дух, ум и талант, тъй жизнеспособен и силен само до преди няколко месеца, да си е отишъл завинаги? Какво го бе накарало да повика Савонарола, своя заклет враг, и да му достави удоволствието да види сбъднати своите заплахи и пророчества? Сега цяла Флоренция щеше да говори, че Савонарола е сразил Лоренцо, че сигурно такава е била божията воля, щом всичко стана толкова лесно и бързо.

Той приседна в другия край на градината. Неговият свят бе разбит на парчета. Със смъртта на Лоренцо той бе загубил най-големия си приятел, човека, който със своята обич и преданост бе заел мястото, полагащо се на Лодовико Буонароти.

След малко Микеланджело се изправи неуверено на крака. Гърлото му бе залепнало, пресъхнало. Тръгна бавно към двореца. Като стигна до един кладенец, спусна кофата и погледна да види пълни ли се.

Долу лежеше възнак човек. Скован от изненада и ужас, Микеланджело се взря в мокрия мрак. И след миг позна човека. Доктор Пиер Леони. Беше се самоубил.

Микеланджело сподави вика в гърлото си. Откъсна се от кладенеца и тича, докато изгуби сили и падна. Сега сълзите потекоха, горещи и мъчителни, и запопиваха в тосканската земя.